Вътрешните министри на страните членки на ЕС приеха спорното предложение 120 000 мигранти да бъдат разселени в рамките на целия съюз, съобщи Би Би Си. Решението беше подкрепено с голямо мнозинство.
Министрите на вътрешните работи бяха подложени на сериозен натиск да постигнат сделка, за да не бъде хвърлена сянка върху утрешната среща на върха на европейските лидери, посочва ДПА.
"Смятам, че е неприемливо, ако ЕС изпрати послание до европейците и света, че няма възможно решение", заяви германският вътрешен министър Томас де Мезиер преди гласуването.
Планът предвижда хилядите чужденци да бъдат преместени от Италия, Гърция, Унгария и други страни от ЕС, в които в момента има най-големи струпвания. Четири централноевропейски страни гласуваха „против”. Това са Унгария, която разреши на армията си да стреля по мигрантите, Чехия и Словакия, в които има силни настроения срещу мюсюлманите и Румъния.
Финландският вътрешен министър се въздържа.
Тяхната позиция обаче не е споделяна от повечето членки. Полша, чиито лидери бяха силно "против" плана, в крайна сметка гласува "за".
Полша се съгласи да приеме 5000 бежанци в рамките на европейската програма за разселване на пристигналите в ЕС бежанци, предаде ТАСС, цитирайки полската държавна агенция ПАП.
България ще приеме незабавно 852 разселени мигранти, се посочва в днешното решение на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи.
Уточнява се, че 201 от мигрантите ще пристигнат от Италия, а 651 ще пристигнат от Гърция. Общо от Италия ще бъдат разселени 15 600 души, а от Гърция - 50 400 чужденци.
Формално решението ще влезе в сила в деня след публикуването му в Официалния вестник на ЕС. През юли нашата страна прие да подслони 500 разселени мигранти от Италия и Гърция. С днешното решение общият брой на разселените у нас би следвало да достигне 1352 души.
На първо време ЕС ще разпредели в две фази бежанците
Първата фаза включва незабавното разселване на 66 хиляди мигранти, пристигнали в Гърция и Италия. Втората фаза предвижда 54-те хиляди мигранти, които трябваше да бъдат разселени от Унгария, да бъдат обособени като "спешна квота". От тази квота ще могат в следващите две години да се възползват държави от ЕС, в които е настъпила извънредна ситуация с мигрантските потоци.
За да бъде задействана тази втора фаза, ще бъде необходимо ново предложение на Европейската комисия, което подлежи на одобрение от Съвета на ЕС. Източници от Съвета уточниха, че днешният пробив в постигането на решение е настъпил, след като Полша е оттеглила първоначалните си възражения.
Новите бежански квоти ще бъдат приложени в рамките на следващите две години. Те са три пъти по-големи от по-рано предлаганите.
По силата им най-много хора ще отидат в Германия, Франция, Испания, Полша и Холандия. Нашата страна ще получи значително по-малко от тях и от страни като Чехия и Австрия. Вътрешният министър Румяна Бъчварова по-рано днес обяви, че ще подкрепи плана.
Британската обществена медия коментира, че е изключително необичайно решение по въпроси, засягащи националния суверенитет (т.е. в случая – приемането на мигранти) да се решава с мнозинство, а не с единодушие.
До днес около 467 хиляди мигранти са достигнали континента по море, според Международната организация по миграция; около 40 процента от тях са сирийци.
Страните от ЕС бяха помолени да покажат солидарност с най-сериозно засегнатите членки, като поемат част от тежестта. Централно и източноевропейските страни се обявиха против задължителната система на квоти, според която комисията трябваше да реши коя страна колко бежанци да приеме. "Солидарността не може да е насилствена", обяви във Варшава полската премиерка Ева Копач.
Подробности за одобрения днес план все още не са оповестени, но ЕС е изправен пред перспективата да не принуждава Чехия, Унгария, Румъния и Словакия да приемат, без да го желаят, стотици кандидати за убежище, посочва ДПА.
Повечето от тях се очаква да бъдат преместени от Италия и Гърция, където първоначално пристигат повечето от мигрантите, искащи убежище в Европа.
