2024 г. е наречена „суперизборна“ година с избори в над 60 държави по света. Предстоят избори за членове на Европейския парламент, избори в САЩ, в Индия и много други държави. Вече се проведоха такива и в Русия.

В същото време през тази година се наблюдава и важен напредък в усъвършенстването и прилагането на технологиите с изкуствен интелект. Потенциалното въздействие на AI технологиите върху изборния процес, по-специално върху достъпа на избирателите до точна информация, е повод за загриженост на мнозина.

Изкуственият интелект, захранван от големите езикови модели, се опитва да „разбере“ и генерира текстове, сякаш писани от хора. Популярността на тези чатботове расте, както и капацитета им, тъй като имат достъп до информация в реално време и представят линкове с източниците, които са ползвали.

Те се очертават като основен конкурент на търсачките, защото потребителите все по-често задават въпросите към чатботове. Тъй като изкуственият интелект се превръща в популярен източник на информация, влиянието му върху изборите вече не е само теоретично.

Това отключва въпроса – доколко чатботовете са в състояние да предоставят точна информация относно сложни и важни теми като електоралните процеси?

Проучване на „Демокраси Репортинг Интернешънъл“ (DRI) изследва точността на отговорите на чатботовете на Google Gemini, Microsoft Copilot и OpenAI ChatGPT относно предстоящите избори за Европейски парламент.

Въпросите са задавани на шестте най-говорени езика на ЕС, както и на други четири езика. Един от тях е турски, тъй като за много граждани на ЕС това е майчин език, посочват от DRI:

  • Английски,
  • Немски,
  • Италиански,
  • Испански,
  • Френски,
  • Полски,
  • Турски,
  • Португалски,
  • Гръцки,
  • Литовски.

Нито един чатбот не е последователен в правилните отговори на всички въпроси, зададени на различните езици. Въпреки че някои се представят по-добре от други, халюцинации и непълнота присъстват в отговорите и на четирите бота.

Къде греши изкуственият интелект?

В много от отговорите си чатботовете не успяха да изяснят основна информация за изборния процес за Европейския парламент. Пример за това е, че три чатбота са предоставили подробна информация за това как да се гласува в Португалия на предстоящите евроизбори по пощата, а гласуване по пощата там не е разрешено. Това показва, че чатботовете искат да бъдат „полезни“, пред това да бъдат точни в предоставянето на информация.

На въпроси, свързани с нарушаването на изборния процес, чатботовете определят като компетентни органите на ЕС и съветват да се изпрати писмо или петиция до омбудсмана на ЕС, до Европейския парламент или до Съда на ЕС, с което да се обжалва даден резултат. В този случай компетентни са избирателните комисии на всяка държава членка на ЕС, както и административните съдилища. ChatGPT е дал точен отговор как да се обжалват резултатите от евроизборите, но само в Португалия.

Също така е имало проблем с източниците, които чатботовете са предоставили – често линковете не са работели, били са нерелевантни или подвеждащи. В един случай сайтът Wikipedia е представен като правителствен. В няколко случая чатботовете предоставят явно невярна основна информация за изборите, като например грешни дати на произвеждането на вота или си „създават“ информация.

Снимка: Democracy Reporting International

Езиците

Точността, с която чатботовете отговарят на специфични за страната въпроси, варира в различните наблюдавани езици. Чатботовете често предават напълно невярна информация за това как да гласуват в рамките на конкретна държава. Например Copilot и ChatGPT 3.5 погрешно твърдят, че е възможно да се гласува по пощата във Франция на изборите за ЕП.

ChatGPT 3.5 погрешно обяви, че избирателят трябва да е навършил 18 години преди 15 февруари, за да може да гласува в Ирландия. Истината е, че всеки, който е навършил 18 години преди изборния ден, може да гласува в там.

Най-много неточни отговори са дадени на въпроси, зададени на португалски и турски. Когато им се задават въпроси на турски, ботовете често бъркат информацията за европейските избори и националните избори в Турция.

Изводите

Според авторите на проучването чатботовете не са подходящи за използване при търсене на точна информация относно изборни процеси. Въпросите относно изборните процеси предизвикват чатботовете там, където са най-слаби - генерирането на информация от тясна информационна база.

Проблемът с чатботовете, предоставящи непълна или грешна информация в някои области, вероятно ще засегне много други теми извън изборите. Следователно нарастващата интеграция на чатботовете в търсачките е проблематична, рискувайки генерирането на грешна информация в много области. За разлика от търсачките или социалните мрежи, създателите на чатботовете са пряко отговорни за създаденото от тях съдържание, припомнят от „Демокраси Репортинг Интернешънъл“.