Какво се случва със средата, когато хората изчезнат? Тридесет години след аварията в Чернобил отговор на този въпрос може да се намери в увеличаващата се популация на вълци, лосове, елени и други диви животни в обезлюдени зони в Беларус и Украйна, предаде Ройтерс.
Тридесет години след ядрената авария в Чернобил районът е еволюирал от бедствена зона в природен резерват, обитаван от множество диви животни. Забележителният обрат в регион, обявен за постоянна необитаема зона за хора след инцидента през април 1986 г., кара учените да смятат, че радиационното замърсяване не пречи на дивия свят да процъфтява.
Специалистите освен това обръщат внимание на благоприятния ефект от човешкото отсъствие върху животинските популации.
След пожара и експлозията в атомната електроцентрала в Чернобил през 1986 г. облаци от радиоактивни частици изпълват въздуха. Хиляди хора напускат района и никога не се завръщат. Неотдавнашно изследване на британски специалисти разкрива какво се случва с дивата природа в обезлюдената зона.
Направени по-рано проучвания са показали сериозни радиационни ефекти в т.нар. Чернобилска зона на отчуждение с площ 4200 квадратни километра и понижен брой на популациите от диви животни.
Нови данни, публикувани в сп. "Кърънт байолъджи", обаче разкриват, че популациите на диви бозайници са се "съвзели бързо".
Наблюдава се относително изобилие от различни видове елени, лосове и диви прасета, като броят им е приблизително същият като в четири незасегнати от радиация природни резервата в района. Вълците в и около Чернобил са седем пъти повече, отколкото в резерватите.
В беларуската част от обезлюдената зона полуразрушени селища, маркирани с жълти и червени предупредителни знаци, са се превърнали в ловна зона за хищници като вълци и ястреби. Част от вълците бродят извън замърсената зона, нападат добитък в близките ферми и принуждават стопаните да залагат капани или да ги отстрелват. Птици, сред които горски улулици и свраки, са свили гнезда по покривите и в комините на изоставени постройки.
Дългосрочният ефект от радиацията върху животинските популации е предмет на разгорещен дебат, тъй като за учените е трудно да отделят позитивните ефекти от човешкото отсъствие от негативните ефекти от живота в среда с радиоактивно замърсяване.
Международни дарители са финансирали изграждането на защитна арка с тегло 30 000 тона, за да се предотврати по-нататъшното изтичане на радиация от унищожения реактор. Нищо обаче не може да се направи за обеззаразяването на дърветата и почвата, пострадали най-сериозно от радиоактивните частици в 30-километров радиус от централата.
Местните власти оповестиха план за превръщането на необитаемата зона в биосфера за защита и изучаване на животинските популации, която ще бъде най-големият природен резерват в Европа.
Президентът на Украйна Петро Порошенко подписа днес указ за създаване на Чернобилски радиационно-екологичен биосферен резерват.
Новият резерват с площ 227 000 хектара ще се нареди сред най-големите защитени зони в Украйна. Разположен е в Киевска област, в границите на 30-километровата зона около Чернобилската АЕЦ, забранена за свободен достъп, и на зоната за задължителна евакуация, посочва пресслужбата.
Създаването на резервата е "първа важна стъпка към възраждане на териториите, замърсени с радиация поради техногенната катастрофа", изтъква президентската администрация.
Резерватът няма да включва териториите, на които са разположени самата Чернобилска АЕЦ и останалите индустриални обекти с обща площ над 32 000 хектара, уточнява ТАСС.
