Тя е един от най-дълго управлявалите лидери в Европа и определено най-властният. Може ли животът на Ангела Меркел да обясни как един физик от комунистическа Източна Германия се превърна в такава извисяваща се фигура в световната политика?
Когато стане дума за най-силния лидер в една страна, избирателите горят от нетърпение да разберат дали животът му, преди да влезе в политиката – безметежен или труден – е оформил неговите възгледи. Може ли личните наклонности да помогнат да се предвидят отговори на бъдещи кризи?
Най-дълго управлявалият канцлер на Германия, Ангела Меркел, кандидат за четвърти мандат на изборите на 24 септември и известна като човек, който пази строго личното си пространство и избягва всякакви форми на самоизтъкване, прави някои от тези въпроси трудни за отговор.
Родена през 1954 г. в семейството на протестантския пастор Хорст Казнер и учителката по английски Херлинд Казнер, Меркел се премества от Хамбург в източногерманския град Куицов –тогава в Германската демократична република (ГДР), когато е само на няколко години.
Най-голямото от три деца, тя прекарва детството си в семинарията, където работи баща ѝ. От първите си години в училище, Кази – прякор, произлизащ от фамилното ѝ име, който ѝ дават нейните съученици – е отлична ученичка с увлечение по руския език и съветската култура.
След като завършва доктората си в Берлин, Меркел работи като квантов физик в източногерманската Академия на науките. Бивши колеги я описват като срамежлива, прилежна и винаги търсеща най-надеждните данни.
В официална биография, издадена през 2013 г., Щефан Корнелиус пише, че Меркел предпочела да работи като учен, защото ѝ липсвал кураж за открит бунт срещу комунистическия режим. Други спорят, че Меркел е избрала хитро поприще, харесвано от комунистите.
Меркел е на 35 години, когато Берлинската стена пада. На 9 ноември 1989 г. тя отива на седмичната среща с приятелка за посещение на сауна, което е типично за стриктния политик какъвто е тя, преди да се присъедини към тълпите от хора, напиращи през границата към Западен Берлин.
Освободила се внезапно от контрола на комунистическата власт и тайната полиция „Щази”, Меркел се присъединява към берлинската организация на новата източногерманска партия „Демократично пробуждане”, чиято сестринска партия на Запад е Християндемократичният съюз.
Въпреки че ХДС изповядва някои от ценностите на Меркел – десноцентристки и консервативни възгледи – биографите ѝ предполагат, че изборът на партия може да е по-скоро проява на властовия ѝ инстинкт, отколкото на нейната идеология.
Тя веднага търси среща с лидера на ХДС Хелмут Кол, който се превръща в неин ментор. За няколко месеца Меркел става известна като „момичето на Кол” и е назначена в първия му кабинет след обединението на Германия като министър на жените и младежта.
В първите дни на кариерата си Меркел често е представяна от Кол и други като нещо ново – източногерманка, многообещаващ политик и жена в един мъжки клуб, какъвто е тогава – и без съмнение продължава да бъде – ХДС.
„Дори когато тя беше неопитна и срамежлива, човек можеше да усети силата ѝ веднага”, казва Херлинде Кьолбъл, фотограф, който се среща с Меркел веднъж годишно от десетилетия, за да я снима за предавания, които показват как високият пост променя външността на един човек.
Но Меркел не се поколебава да изостави бившия си ментор през 1999 г. след финансов скандал в ХДС. В крайна сметка тя заема мястото му на партиен лидер. Меркел обяснява в статия в консервативни вестник ФАЦ, станала известна като писмо за развод до Кол, че ХДС трябва да се разграничи от своя лидер по същия начин, по който юношите трябва да се разделят с родителите си, за да станат големи.
През 2002 г. Меркел отстъпва ролята на кандидат на ХДС за изборите на своя съперник Едмунд Щойбер, който е начело на баварския ХСС. Решението проработва в нейна полза. Щойбер губи изборите от социалдемократа Герхард Шрьодер, чието правителство пада от власт след три години.
Два месеца след предсрочните избори през 2005 г. Меркел полага клетва като първата жена канцлер на Германия. Следващите 12 години променят драстично политическия пейзаж в страната и ролята ѝ на глобалната сцена.
Наблюдатели на Меркел изтъкват, че годините ѝ на власт са повлияни от три основни събития.
Първото – без съмнение най-плашещо – предизвикателство към управлението на Меркел, е кризата в еврозоната, която застраши не само еврото, но и самите основи на ЕС.
Меркел бързо се превърна в лицето на европейския банкер, проповядващ мерки за икономии в средиземноморските страни. Когато през 2012 г. обясняваше позицията си, тя каза, че идва от страна, преживяла икономически колапс. Ако гръцкият дълг не бъде намален „значително и в дългосрочен аспект, Европа вече няма да е благоденстващият континент, в който светът се вслушва и който привлича вниманието на хората”.
Меркел понесе огромни критики за позицията си към Гърция, особено в първоначалната фаза, когато се забави с решението да предостави пари на германските данъкоплатци за спасителния фонд. Философът Юрген Хабермас веднъж я обвини в „бълнуване под въздействието на сънотворни” и че е „задрямала върху вулкан”.
През 2011 – две години след началото на втория ѝ мандат, Меркел реагира на ядреното бедствие във Фукушима, като ревизира становището на партията за ядрената енергия. Тя обяви план за намаляване на ядрените мощности в следващото десетилетие – решение, което продължават да изпитват конвенционални производители като Ер Ве Е и „Еон”.
През септември 2015, в средата на третия си мандат, Меркел отвори вратите на Германия за бежанци. Безумно смелата постъпка беше едновременно приветствана и критикувана и донесе безспорно най-голямата заплаха за властта на Меркел: издигането на дясната партия „Алтернатива за Германия” – първото успешно дясно движение след войната.
Увереността на Меркел – демонстрирана с лозунга ѝ „Можем да се справим” – беше посрещната със засилване на популярността на „Алтернатива за Германия” и седмични многохилядни антиимигрантски протести в Дрезден.
Въпреки че подкрепата за „Алтернатива за Германия” намаля с отслабването на бежанската криза, партията все още има 10% подкрепа и е сигурно, че ще прескочи 5-процентната бариера за влизане в парламента.
До известна степен решението за бежанците опроверга представата за Меркел на талантлив тактик без широка визия. Някои критици обаче настояват, че Меркел е предпочела краткосрочните тактически победи пред дългосрочните.
По думите на съперника ѝ Мартин Шулц от Социалдемократическата партия Меркел е „изключително изкусна, точна, пресметлива и интелигентна”.
Самият Шулц обича да гледа на себе си като на боец. „Аз съм футболист”, обича да казва кандидатът за канцлер на Германската социалдемократическа партия. Ако не го казва, обикновено демонстрира боксовите си умения при предизборни посещения.
Но 61-годишният Шулц ще трябва да положи доста усилия за битката на живота си, ако иска да има шанс да свали Меркел, която се радва на внушителна преднина в изследванията на общественото мнение преди изборите на 24 септември.
„Човек никога не се отказва и никога не отстъпва в борбата за нещата, в които вярва”, казал веднъж председателят на Европейския съвет Доналд Туск на Шулц.
Бивш футболист, кмет, поправил се алкохолик и собственик на книжарница, Шулц е нещо като новопришълец на германската национална политическа сцена.
Женен с две деца, той прекара 22 години в Европейския парламент в Страсбург, включително пет от тях като негов председател, усвоявайки всеки основен европейски език.
Изненадващо в страна, която има най-големия брой хора със средно образование, Шулц така и не завършил гимназия.
След година без работа той става собственик на книжарница в родното си градче Вюрзелен в Северен Рейн-Вестфалия, най-голямата провинция в страната и традиционна крепост на ГСДП.
Политиката всъщност винаги е била част от живота на този мъж, често наричан Мистър Европа.
Бащата на Шулц е бил полицейски служител и твърд привърженик на социалдемократите. Майка му е била активистка в консервативната Християндемократическа партия на Меркел.
На 19 години той става активен член на ГСДП, преди да влезе в провинциалната политика, където израства от ранг на местен служител до кмет на Вюрзелен на 31-годишна възраст. По онова време е най-младият кмет в Северен Рейн-Вестфалия.
Като добър оратор Шулц се опитва да внесе повече емоционалност в политическия живот.
„Политиците, които не могат да предизвикват емоции, не са си на мястото”, казва той.
През януари той се издигна до най-висшия пост в ГСДП и стана неин председател и кандидат за канцлер на изборите на 24 септември.
Като ново лице на сцена със стари актьори неговата номинация първоначално предизвика увеличаване на подкрепата за ГСДП в анкетите. С надеждата, че Шулц може да сложи край на 12-годишното управление на Меркел, социалдемократите го избраха за свой партиен шеф със 100-процентова подкрепа.
Оттогава обаче „влакът Шулц”, както нарекоха медиите устрема на социалдемократическия лидер към канцлерството, започна да губи скорост, а подкрепата за партията намаля.
Но Шулц е свикнал с тежките битки. На 24 години той се бори с алкохолизма, след като контузия слага край на мечтите му за футболна кариера. „Изпивах всичко, до което можех да се докопам”, призна Шулц в интервю. Лидерът на ГСДП не е пил алкохол от около 37 години.
Непоколебим европеец, той редовно възхвалява Европейския съюз през годините като най-добрата защита срещу призраците, които бродеха в региона през XX в – расизъм, ксенофобия и антисемитизъм.
Напоследък той се включи в битката с популизма в Европа.
Преди три години реч на Шулц в израелския парламент, в която той разкритикува Израел, че лишава палестинците от полагащия им се дял водни ресурси, доведе до напускане на група крайнодесни депутати и укори от премиера Бенямин Нетаняху.
Но един от най-известните епизоди, свързани с него, беше през 2003 г., когато в Европарламента бившият италиански премиер Силвио Берлускони влезе в пререкания с Шулц, който отправи критики към правителството в Рим. Това провокира Берлускони да сравни Шулц с надзирател в концентрационен лагер.
По-късно италианският лидер настояваше, че се е пошегувал.
