„Всички, които не сме успели да осигурим на Македония българщината, имаме известна вина”. Думи, които отекват в едно от последните интервюта на Иван Михайлов пред Кеворк Кеворкян. И днес те напомнят за вечната рана, отворена от Коминтерна – разкъсана и кървяща в самозаблуди, в брътвежи, в лъжи.
Когато на Лазаровден културният център на българите в Битоля възкръсна за нов живот, може би никой и не подозираше, че седмици по-късно името на институцията чак толкова ще ядоса 34-годишния певец Ламбе Алабаковски, който разрови в раната.
„Ванчо Михайлов е личност, от която и вие българите трябва да се срамувате”, казва в интервю за bTV адвокатът на подпалвача, Драган Георгиев. И продължава: „Името на центъра е провокация за всеки от нас в Македония”.
Ала през целия си живот, уважаеми читатели, Михайлов поддържа своята идея за независима Македония. И в никакъв случай като теза с антибългарска насоченост. Напротив, битката на Михайлов е свързана с противопоставяне на болшевишкото влияние в освободителното движение. Така революционерът не се ограничава в методите и действията срещу разпространяваната асимилационна държавна политика.
Болката, която не му дава мир до края на дните, е, че „и сега не можеш в Скопие да кажеш свободно, че си българин”. Но признава, че не всичко зависело от него. „Разходете се – ей го Цариград – бръкнете, в който си искате долап, в техните библиотеки, гледайте за некое косовско село, за некое кумановско село, щипско село… за градовете пък да не говорим, нали – всичко си е описано от данъчната система – има само българи!”
Защо в такъв случай последната голяма фигура в македонското освободително движение, прозряла опитите на съветския октопод да пусне пипала за насаждането на разделение между българи и македонци, пробужда неспокойни трепети сред различни кръгове оттатък границата? Отговорът всъщност дава именно Иван Михайлов в своя статия в изданието „Македонска трибуна" от 28 януари 1971 г.
"…Ако те запитат какъв си, ще отговориш, че си българин. Ако си запитан откъде си - отговаряш, че си от Македония. Но може в тоя случай да кажеш, че си "македонски българин", или "българин от Македония". С такъв отговор веднага си изяснил коя е народността ти и коя по-точно е родната ти страна. Подобен изчерпателен отговор е особено нужен за пред чужденците. Не е нужно, няма никаква причина да премълчаваш, че си от Македония. С това не се услужва на твоята българска народност. Напротив, принася й се услуга, когато чужденците узнават, че в Македония живеят българи. Титовите комунисти с всички средства се мъчат да изкоренят българското име в заграбените македонски околии, като го заместват с названията "македонец" и "македонка".
Но в нашите противомерки трябва да бъдем тактични и много проницателни. Налага ни се много труд, за да изясняваме, че има разлика между географско и национално име. Но е почти излишен труд да забраняваме названието ‘македонец’. Вместо него, най-подходящо е, както вече казах, да се казва "македонски българин". […] ВМРО е създадена от българи, […] борбата е водена именно от тях на първо място. […] На младия човек, който ми отправи писмото, препоръчвам най-спокойно да казва, че е македонски българин.“
И така вие разбирате, че греша, като пиша сега, че Северна Македония е рана. Повече е. Болка е! Защото раната се лекува и толкоз. А болката се помни. И кърви безкрайно. Не ли?
