Тинята остава

“Фалшива тревога, брат!” Мъжът, жител на ромската част от варненския квартал “Аспарухово” се усмихва, но до преди малко по лицето му, а и по тези на 20-ината други, прекосили махалата, се е четял не гняв, не страх, а притеснение.

“Мислехме си, че ще бутат къща, която е нова и не е пострадала. Оказа се друга, от която наистина нищо не става. За нея сме напълно съгласни”, обяснява ми мъжът, докато импровизираният митинг слиза по тесни стълби, заобикаля бригада каналджии и се прибира към това, което е останало от своеобразно площадче.

Там се събират най-пострадалите тесни улици в махалата - "Гривица" и "Горна студена". Макар в цяло „Аспарухово“ все още да текат възстановителни работи, на това място положението може най-кратко да се опише като “следвоенно” - къщите са най-общо казано разчистени от тинята, хората се опитват да възстановят домовете си. Въпреки това, по остатъците от асфалт все още има купчини с нечистотии, извадени от канализацията.

От общината се оплакват, че местните не се съобразяват с техните действия и непрекъснато се случва минути след заминаването на камионите, някой да изкара поредните тонове тиня на платното. Ромите, на свой ред казват, че след поредна рокада сред отговорните институции, голяма част от тежката техника си заминала от квартала, макар да имало не повече от ден оставаща работа за нея.

На втората седмица след опустошителното наводнение, в квартала цари неяснота и всеки слух води до “фалшива тревога” като тази по-горе. Въртят се и различни версии за невиждания потоп. Едни смятат, че в района под близко военно поделение паднали дървета са се превърнали в бент, който е задържал огромни количества вода. Други признават, че по-надолу има боклуци и незаконна сеч.

И за двете има доказателства и вероятно заедно са допринесли за наводнението - рядко такива трагедии имат само по една причина. Никой обаче не вярва, че ще има наказани или че пострадалите ще бъдат обезщетени адекватно.

Повод за най-много отрицателни емоции са действията на комисиите, които трябва да преценят коя сграда е устояла на бедствието и коя вече е негодна. Роми разказват, че се случва експертите да минат сутринта покрай някоя къща, да я обявят за опасна, обитателите да си стегнат багажа и вечерта да се окаже, че събаряне няма да има. Или обратното - уверения, че постройката ще бъде запазена и изненадващо прогонване вечер.

„Знаете, че в момент на евакуация може да се допусне грешка. Всичко това е една стресова ситуация, в която самите изпълнители и самите живущи създават паника. Някъде те не бяха точно уведомени какво правят комисиите. Бяхме определили зоните и написахме, че от тези зони опасните сгради и тези, които напр. ако завали пак дъжд и са съвсем близо вътре в дерето, трябва да бъдат евакуирани. Извеждането беше на тази база. Някой като го изведат от къщата, си мисли че ние я събаряме. Няма такова нещо“, категоричен е главният експерт "Свлачища и укрепване на територии" във варненската община инж. Олег Колев.

По думите му към момента се събарят само наистина опасните постройки.

Ромите са напълно “за” премахването на непоправимо повредените къщи и тези, които могат да се окажат на пътя на някое ново кално цунами. “Ако специалистите кажат, няма проблем да се преместим”, посочва един от жителите на квартала. Става въпрос за екипите от “Геозащита” и БАН, които трябва да обследват района и да предложат как да се контролира по-ефективно пътят на водата при следващ голям валеж.

Седмица след обявлението на кмета Иван Портних, че в “Аспарухово” ще дойдат експерти, те вече работят. Според инж. Колев обаче няма начин геоложкото проучване да излезе с бързи резултати – пробите ще се тестват в лаборатория 20 дни, а след това на база събраните данни ще се прави анализ и разработка. Той признава, че към момента комисиите правят предварителни оценки само „на базата на това, което се вижда“.

„Ще направим едно предварително идейно предложение за някои от частите – как да се укрепват и какво да се прави. Имаме свлачищни зони и ерозионни зони – свлачище има в едното дере, в другите има ерозия от водните потоци. Ще бъде определена степента на риска на зоните за населението и строежите, ще се направят препоръки за преодоляване на негативните последствия от потопа и някакви технически решения, които можем да стартираме и без проекти. Успоредно с това ще правим проектирането“, посочва експертът.

Междувременно обаче, извеждането на хора продължава. Все още неясната дългосрочна съдба на евакуираните притеснява ромите. Те твърдят, че почти всички къщи в махалата са законни (властите са на по-различно мнение поне за постройките в дерето), показват и шахтите на канализацията пред вратите си.

Затова и категорично не искат да се поставя знак за равенство между тяхната част от “Аспарухово” и бидонвилите в “Максуда” и „Гъбена махала“, които общината обяви, че ще разчисти дни след наводнението: “Там всеки си е направил барака. Не е законно, не е честно”.

Шапки долу за доброволците

Заради ограничителните полицейски ленти, доброволците, дошли от всички части на страната, не могат да чистят.

Въпреки това, местните са благодарни както на хората, организирали се в социалните мрежи, така и на всички останали граждани, българи и роми, които на своя глава са дошли часове след смъртоносната вълна и са отделили време и сили, за да помогнат. Без тях вероятно възстановяването на “Аспарухово” щеше да се проточи поне още две седмици.

Здравният медиатор Жеман Мехмед Хасан е посредник между хората и здравните институции от 7 години. Той е видял с очите си и трагедията, и начина, по който обществото ни се справи с нея. Предлага след нормализиране на ситуацията да се организира Ден на благодарността към доброволците: “Да си спомним, че на този ден нямаше роми и българи, имаше хора, които бедстваха.”

По думите му трябва да приключи окончателно събарянето на постройките в квартала, за да се разбере от какво точно имат нужда неговите жители. Категоричен е, че въпреки сложните условия, няма зарази, но и да се появят има осигурено дарение от ваксини срещу хепатит А.

Водата не подбира

Докато притеснените роми обикалят махалата, край близка къща няколко българи на различно напреднала възраст се опитват да възстановят заприличалия на пустиня двор. От него и от стаите са извадени 4 камиона тиня. Водата стигала около метър и половина височина на приземния етаж. Следите й остават - въпреки че стените са мити с пароструйка. Почти всички електроуреди са съсипани.

Близки, роднини, приятели и съседи (без значение от етноса) стегнали къщата… само за да им бъде казано след това от представители на властта, че не са сериозно пострадали. “Какво трябваше да се случи, че да ни пишат сериозно пострадали?”, с гняв се пита един от обитателите.

Особено след като трагедията се разминала на косъм. “Такова нещо през живота си не съм виждал”, казва 74-годишен мъж с бастун. Още трепери от преживяното - той и жена му щели да се удавят в една от стаите, но съседи ги извели през прозорец.

“Тук, от махалата дойдоха и помогнаха. Роми и българи - всеки помага на всеки”, категоричен е един от близките на възрастния мъж.

“Аз съм роден тук, никога не сме имали проблеми”, казва ром на същата възраст няколко пресечки по-нагоре. Той напомня още, че “Аспарухово” много пъти е даван за пример за мирното съжителство между два етноса.

Никой в махалата не отрича, че в дните след наводнението роми от други квартали са опитвали да крадат от разрушените домове, а други са злоупотребявали с помощи. Но и държат да се знае, че те са се изправили срещу мародерите.

Въпреки това, в дните след потопа дойде нова приливна вълна - на користните интерпретации на случилото се. Политици и популисти на свободна практика хвърлиха цялата вина върху ромите от квартала - както за наводнението, така и за нарушенията на реда след това. Дни по-късно симетрични обвинения към хуманитарните организации, доброволците и българите като цяло полетяха от лагера на “загрижените” за малцинствата у нас наблюдатели.

“Всеки в момента си прави пиар”, обобщава Жеман опитите трагедията да се превърне в етнически проблем. Въпрос на гледна точка е дали е пиар, или е мародерство да се възползваш от изнервените и преживели природно бедствие (нерядко - и загуба на близък или приятел) хора - заради предстоящите избори или заради оправдаването на поредния тлъст грант.

Две седмици след потопа, тинята в “Аспарухово” остава - по улиците, в мазетата, в неспазените обещания и в превръщането на трагедията в източник на някому нужни “точки”.