Служебният премиер може да е финансист, но трябва да е държавник

За втори път в рамките на една година министрите ще бъдат под диктовката на президента. Росен Плевнелиев все още държи в тайна имената им, но обстановката, в която ще управляват, е повече от ясна.

От временния кабинет се очаква да успокои безспирната и незапомнена конфронтация в политическия живот. Въпросът е как.

Все още не знаем дали някой от споменаваните за служебен премиер се е съгласил да поеме поста. Най-спряган е подуправителят на БНБ Калин Христов, бивш министър на финансите при предния служебен премиер Марин Райков - заради казуса около КТБ.

Друг вариант е още един бивш служебен финансов министър – Светослав Гаврийски от кабинета на Стефан Софиянски. Той е специалист по бюджета, но бе и управител на БНБ.

Първият е харесван от ГЕРБ, вторият – от БСП и ДПС, а всъщност принадлежи на дясното.

Специалистите смятат, че за пореден път в най-новата ни история служебният кабинет идва в лошо време. Той трябва да проведе честни и демократични избори и да осигури финансова стабилност.

Според бившия вицепремиер Веселин Методиев, служебното правителство трябва „да създаде усещане, че няма да се занима с политическа дейност, че министрите няма да произвеждат политика, защото нямат политическо доверие върху себе си, т.е. те ще осигурят само приемственост”

Но тогава наложително ли е служебният премиер да бъде от банковите среди? Според Ренета Инджова, която е била на позицията, „държавният бюджет и държавната политика са алтернативни на финансовата и парична политика на банките и всеки, който ги смесва или доведе банкер за премиер, означава че ще задълбочи кризата”.

Тя е категорична, че „на президента му е нужен не финансист, а държавник”.

„Министър-председателят може да бъде само финансист, но рискува да изпусне ориентацията по отношение на другата си задача: провеждането на изборите. „Изборите са политическо събитие и трябва да имаш политически опит зад гърба си”, смята Веселин Методиев.

Служебният кабинет може да реши някои бюджетни въпроси и без работещ парламент – с икономии на средства от всички ведомства, например. Специалистите знаят, че това не е достатъчно, но е реална възможност.

Със сигурност служебният кабинет не може да подписва международни договори, да сключва големи търговски сделки или да взема решения за участие на България във военни действия.

Служебното правителство ще действа до сформирането на редовното, излъчен след провеждането на извънредните парламентарни избори. Колкото по-дълго се съставя този кабинет, толкова по-дълго служебните министри ще останат на власт.

Ако не се състави правителство е възможно служебен кабинет да ни управлява и през 2015 г.