Неизвестният засега кандидат-президент на ГЕРБ може да спечели изборите. Това показва проучване на „Екзакта Рисърч Груп”. Според данните 51% от участвалите в изследването българи заявяват, че неизвестният засега кандидат е най-вероятният победител в изборната надпревара, а 92% от привържениците на ГЕРБ вярват в неговата победа.
Изследването регистрира втвърдяване на електоралните ядра на основните политически партии, което е ефект от това, че кампанията вече е в ход.
Партийните предпочитания на хората са водещи когато избират кого да подкрепят за президент, уточняват от „Екзакта Рисърч Груп”. Две трети от избирателите заявяват, че ще подкрепят кандидата на партията, на която симпатизират. Най-често това е позиция на избирателите на БСП, на ГЕРБ, на ПФ и на РБ.
Сред левите кандидати за президент най-висок рейтинг на одобрение има Ивайло Калфин – 35% (измерен в период, в който той не е номиниран за президент), следван от Татяна Дончева с одобрение от 27% и генерал Румен Радев – с 25%.
Близо половината от българите все още нямат впечатления от Радев.
Кандидатът за президент на РБ Трайчо Трайков е одобряван от 16% от пълнолетните българи и от три четвърти от избирателите на РБ.
Красимир Каракачанов е одобряван от 33% от българите, а като кандидат за президент е одобряван от 76% от избирателите на ПФ и от 56% от тези на Атака.
Месец преди старта на президентската кампания, ГЕРБ е първа политическа сила като за управляващите биха гласували 25.4% от българите. БСП е втора политическа сила с електорален дял от 15.3%, а РБ са трети с 6%. ДПС и ПФ са изравнени с по 4.5%, а АБВ получава 3% от вота на всички избиратели. С тези електорални резултати всички споменати по-горе политически формации могат да попаднат в следващ парламент, ако изборите се провеждаха в началото на септември.
Влиянието на бежанската криза върху вота
Темата за бежанския поток към страната ни ще влияе на изборите според 39% от българите. Така мислят хората на средна възраст, образованите и заможните. Страхуващите се са предимно жени, хора със стандарт около и под средния, както и жители на столицата.
Като цяло страхът от тероризъм е два пъти по-слабо разпространен сред населението в сравнение със страха от бежанския натиск върху страната.
Доверие към институции
През последните шест месеца се регистрира стабилизация и дори леко покачване на одобрението към основните държавни институции и водещите политици. Към 12 септември работата на правителството е одобрявана от 33% от българите, а тази на парламента – от 18%.
За последните шест месеца работата на премиера печели 4 пункта одобрение, като в момента одобрението към Бойко Борисов е по-висок дял от неодобрението (48%:42%).
Най-одобряваните министри от кабинета са Лиляна Павлова (с 47% одобрение), Томислав Дончев (с 42% одобрение) и Вежди Рашидов (с 40% одобрение).
Най-малко впечатления имат хората от работата на новия министър на труда и социалната политика Зорница Русинова. Дебатът в сферите на здравеопазването и образованието е много остър и перманентен по повод на реформите, което води и до ръст на критични оценки към титулярите на тези министерства.
Топ 10 на най-одобряваните публични лица през септември включва следните имена:
- Йорданка Фандъкова – с 67% одобрение;
- Кристалина Георгиева – с 53% одобрение;
- Бойко Борисов – с 48% одобрение;
- Лиляна Павлова – с 47% одобрение;
- Мая Манолова – с 43% одобрение;
- Томислав Дончев –с 42% одобрение;
- Вежди Рашидов – с 40% одобрение;
- Красен Кралев – с 39% одобрение;
- Ивайло Калфин – с 35% одобрение;
- Красимир Каракачанов – с 33% одобрение;