Заря озари небето над Пловдив в чест на 139-ата годишнина от обявяването на Съединението.

В кулминацията на честванията тази вечер се включиха президентът Румен Радев, служебният премиер Димитър Главчев, председателят на парламента Рая Назарян, както и 
стотици жители и гости на града.

Тържественото отбелязване на годишнината от историческите събития през 1885 година беше  пред паметника на Съединението в града.

Държавният глава прие почетния строй и заяви, че събитията преди 139 години са "най-вдъхновяващият епизод на българската политическа дързост" и безценен урок за нас днес.

Радев на тържествената заря в Пловдив: Нихилизмът не е изход, изходът е в преоткриването на урока от 1885 г.

Президентът участва в тържественото отбелязване на 139 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия

„Днес ние търсим гордост в миналото и често забравяме и загърбваме своя дълг към настоящето и бъдещето, хлъзгайки се по пътя към разединението и безверието, но нека е ясно, че нихилизмът не е изход“, заяви Румен Радев.

„Изходът е в преоткриването на този стар урок от 1885 година - в гражданската преоценка и личната отговорност на всеки от нас. В способността ни като общество да се разделим с беззаконието и арогантността , със страха и апатията , за да можем да изпълним заветите на тези, които посветиха животите си на святото дело на Съединението. Да се разделим с всичко, което тежи и спира нацията в нейното развитие напред“, каза още държавният глава.

Знамето светиня, под което Източнорумелийските войски извършват Съединението на Княжество България с Източна Румелия, бе изложено в Националния военноисторически музей в София.

„Знамето е част от голямата колекция бойни и революционни знамена, които притежава музеят. То се показва за трети път в последните 20 години. Изключително любопитен експонат. Поради големия интерес към знамето то ще остане и на 7 и 8 септември“, каза в ефира на bTV доц. Соня Пенкова, директор на Националния военноисторически музей.

Ето какво още ракзаза тя за събитията на 6 септември 1885 г.:

На площад  "Римски стадион" в Пловдив започна възстановка на събитията от 6 септември 1885 година.

Комитет "Родолюбие“ пресъздава момента, в който Съединението става факт, след серия от бунтове и срещата на голямоконарската чета на Чардафон с хората на генерал - губернатора Гаврил Кръстевич.

Стотици хора са на площада за възстановката, в която участват 120 души.

По традиция беше прочетена и прокламацията за Съединението.

За Пловдив празникът е двоен - тук отбелязват и Съединението, и празника на своя град.

Денят на Съединението: Събитие по волята на народа и против интересите на Великите сили

Стотици хора са на площада в Пловдив за възстановка със 120 души

В храма „Света Богородица“, където преди 139 години камбаните бият, за да възвестят Съединението, пловдивският митрополит отслужи молебен.

Тържеството в София беше пред Мавзолея-костница на княз Александър Първи Батенберг. То започна с концерт в присъствието на граждани и официални лица. 

Последва минута мълчание в памет на загиналите. Десетки сведоха глави и положиха цветя в знак на почит и признателност.

С ръце на гърдите и под звуците на химна започна церемонията. Последва минута мълчание.

С цветя в ръцете са Боряна и синът ѝ. Довела го е тук, за да му покаже защо трябва да е горд българин.

„Това е от малкото празници, които празнува цяла България. Нещо, което обединява. Нуждаем се от емоции в тия трудни времена и това е един ден, който говори за нашата сплотеност, обединението ни. Това, което пише в Народното събрание, че единството е силата“, коментира Мария Пиронкова.

Граждани, военни и представители на местната власт положиха цветя и венци

„За мен точно този празник е подсещане - за това ние какво трябва да направим в днешно време и как трябва като една нация, като един народ да се обединяваме върху големите и значими каузи“, коментира кметът на София Васил Терзийски. 

В честването  участие взе и Националната гвардейска част.

През целия ден мавзолеят остана отворен за посетители.

България празнува Съединението: Как отбелязаха празника политици и граждани?

Десетки положиха цветя и венци още от сутринта на 6 септември в мавзолея на княз Александър I Батенберг

След това и политици, и граждани положиха цветя и венци още от сутринта в мавзолея на княз Александър I Батенберг.

Националният военноисторически музей показва знамето светиня „Съединение или смърт“. Този надпис със златни букви посреща посетителите. Той е извезан на уникалното бойно знаме.

Националният военноисторически музей показва знамето светиня „Съединение или смърт“

То е излагано едва няколко пъти на показ

По традиция в София Денят на Съединението на България се отбелязва с щафетния маратон.

Тази година е неговото 10-то издание, а близо 500 спортисти и ентусиасти ще преследват отличия и добро представяне по улиците в центъра на столицата.

Маршрутът на Екиден маратон и тази година е между националния стадион „Васил Левски“ и Националния дворец на културата. По класическата дистанция от 42,195 км участниците ще са разделени на 5 поста - 5 км, 10 км, 5 км, 10 км, 5 км и 7,195 километра.

София отбелязва Съединението с маратон. Вижте кои улици ще са затворени!

Трасето за 10-ото издание на Екиден Маратон е между националния стадион и НДК

В деня на Съединението си спомняме за делото на героите. На 6 септември 1885 година българите заявяват, че между тях граница не може да има. Княжество България и автономната османска област Източна Румелия стават едно цяло.

Център на тържествата в Деня на Съединението е Пловдив - който от Освобождението до Съединението е  бил столица на Източна Румелия.

По случай деня на Съединението Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи тържествен молебен в катедралния  храм „Света Богородица“. В словото си пред миряните отецът напомни, че Пловдив е дал обединението на България и призова хората да бъдат пример за това.

„Всяко зло - за добро“ - така звучи от перспективата на времето оценката на Йордан Йовчев за представянето му на олимпийските игри в Атина през 2004 г.

Навръх Съединението Йовчев изтъкна предимствата на спорта за обществото ни.

„Хубаво е да се сещаме не само по празниците, че можем да бъдем обединени. Това сплотяване и еднакво мислене може да доведе само до нещо по-добро. Тази дата е напомняща, но и през останалото време е хубаво да се замисляме, че трябва да правим добри неща, да живеем мирно и по-задружно“, каза той и добави:

„Спортът е феномен. Освен всичките качества, които развива на един човек, има огромна доза феърплей. Всеки един уважава това, което е дал съперникът. Спортът възвишава, спортът е над всичко.“

Йордан Йовчев за Атина 2004: Всяко зло - за добро (ВИДЕО)

"Спортът възвишава, той е над всичко", заяви българският гимнастик

В Деня на Съединението, жителите на Лозен събират пари, за да поставят българския флаг по улиците на селото.

В селото живеят малко над 6 000 души. Инициативата започва преди четири години, когато по случай националния празник решават да закачат общо 88 знамена на главната улица.

За по-малко от два часа събират сумата необходима за закупуването на знамената. Поръчват ги и с помощта на вишка успяват да ги закачат.

Хората от Лозен искат примерът им да бъде последван и от други села, дори и градове.

Едно от най-важните неща, които поддържат чувството ни за принадлежност като нация е езикът. Затова, разбира се, голяма заслуга имат писателите:

„Страхувам се, че вече само изкуството може да ни обедини“, каза известният пловдивски драматург Александър Секулов.

„Мисля, че в едно общество, в което има силно разделение между хора, групи и цели категории, единствено любовта може да затвори раните“, добави той.

По случай Съединението на България Националният военноисторически музей отваря врати с нова визия. Уникално знаме също ще бъде изложено за посетителите.

Какво още могат да видят посетителите – вижте във видеото.

Историкът проф. Петър Стоянович разказва каква е ролята на неговия прадядо Иван Стоянович - Аджелето в Съединението и може ли да се извоюва народното дело с телеграф и револвер?

Известна снимка показва учредяването на Българския таен централен революционен комитет.

Да отвоюваш Съединението с револвер и телеграф: Историята на Иван Стоянович - Аджелето

Прякорът му „аджеле“ от турски значи бързият, но може и да идва от италианска песен със същото име, която Стоянович си припявал

„Как ви се струва народен представител, който трябва да е на 30 г., за да бъде в парламента, а той е на 24 г. Министърът по време на дебат му казва, че не може да се кандидатира. Той пък му отговаря „Вие ли, г-н министър, или моите избиратели в Търново знаят на колко години съм аз?“. Как ви се струва това поведение? Обаче това е великият Стамболов. Той остава народен представител, след това става лидер и по време на Съединението и на кризата прави чудеса за България“.

Това разказа проф. д-р Веселин Методиев, историк и бивш министър на образованието, в предаването „Тази сутрин“ по bTV по повод честването на 139 г. от съединението на България. 

„Поведение като на Стамболов днес няма“: Проф. Методиев с паралел между политиците сега и в епохата на Съединението

„Ние вървим по нормалния път. Това са процеси, валидни за всички посткомунистически държави“, каза още професорът

Той призова и в политиката днес да гледаме общата картина, а да не си правим заключения на базата на конкретни ситуации.

„Е, такова поведение като това на Стамболов днес не виждаме. Такова себеотричане в името на общия народен днес не виждаме. Ако ги сравняваме, днес сме по-слаби политически, отколкото сме били тогава, но това не е основание да се отчайваме, по-скоро да знаем, че в името на обществения интерес трябва да жертваш своя интерес“, каза той.

„Всеки ден трябва да се радваме на това, което сме правили – като на 6 септември. Че сме успешни хора, че имаме успех като национална общност. Ето, че можем. Това е най-големият политически успех на българите в модерния ни свят. Трябва да си го обичаме и в негово име да се стараем и ние всеки ден“, обясни още той.

Ниагарският водопад грейна в бяло, зелено и червено, за да отбележи Деня на Съединението на Източна Румелия и Княжество България.

Според генералният консул на страната ни в Торонто Велислава Попова целта на инициативата е да показваме българските традиции по всякакъв начин.

„Стараем се да показваме традициите по всякакъв начин, така че за нас е истинско удоволствие и на официалните празници да покажем къде е България. Искам да благодаря на всички българи, които застават зад тези организирани от нас събития. Без тяхната помощ не бихме могли да правим това“, разказа тя.

Уникална гордост е да видите Ниагарския водопад, осветен в бяло, зелено и червено и то за трети път тази година. Ще продължим да го правим“, заяви Панова.

По думите ѝ българската общност в Канада е много сплотена.

„Сънародниците ни тук са много обединени. Стараем се да поддържаме този дух в последните години“, каза още Велислава Панова.

Ако искаме наистина да се потопим в епохата на Съединението, най-доброто място за това е Регионалният исторически музей в Пловдив. Експозициите днес са посветени на историческото събитие отпреди 139 г. 

Директорът на музея Стоян Иванов обясни, че в ден като днешния се отдава почит на дейците на това историческо събитие. Той разказа кой е Райчо Николов и каква е ролята му в Съединението.

Разходка в Регионалния исторически музей в Пловдив: Кой е Райчо Николов за Съединението?

Честваме 139 години от знаковата дата за България

Пловдив днес има троен повод за празнуване. Освен Съединението днешният ден е и празник на града. Навършват се и 10 години от обявяването на Пловдив за Европейска столица на културата.

Събитията в града по случай деня на Съединението започват с тържествен молебен, който ще бъде отслужен от Негово Високопреосвещенство Пловдивския Митрополит Николай в храма Света Богородица. Възстановката на историческите събития ще е на площад „Римски стадион“ от 19 часа, а от 20  часа е кулминацията пред паметника на Съединието.

Държавният глава Румен Радев ще участва в тържествената заря-проверка и ще приеме почетния строй.

С възстановка на събитията отпреди 139 години и със заря в бившето село Голямо Конаре, сега град Съединение, започнаха тържествата по случай Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Потомци на българите, извършили акта на Съединението, пресъздадоха отново драматичните часове на 5 септември 1885 година.