След бурната реакция от страна на учители, ученици и общество, образователният министър Анелия Клисарова се разграничи от идеята часовете по българска история да отпаднат от учебната програма за 11-ти и 12-ти клас. Тя аргументира появата им на сайта на повереното й министерство с „изхарчените за тях пари” и опасенията си, че в противен случай ще бъде обвинена в „непрозрачност”, и адресира вината към предишните управляващи от ГЕРБ.

„История на България, български език и география трябва да се учат до края на учебния процес, защото с тях е свързана нашата национална гордост и националното ни самосъзнание”, заяви Клисарова в коментар на идеята, която обикаля публичното пространство от миналия петък.

Позицията си тя обяви часове преди готвения във вторник вечерта протест пред Министерството на образованието и науката срещу намерението да отпадне задължителното изучаване на българска история от учебните програми за последните два среднообразователни класа, както са публикувани на сайта на институцията.

„От октомври 2013 г. има протестно писмо от учители по история от Варна заради учебните програми, публикувани на сайта на МОН, но те са във връзка с проекта на Закона за средното образование, който беше предложен от ГЕРБ през 2013 г., но не беше приет, защото не се постигна консенсус по него”, обясни министър Клисарова.

Тя отбеляза, че изработването на проектите на всички програми е започнало през 2011 г. и 2012 г. и те са за законопроекта на ГЕРБ за училищното образование.
„На сайта на МОН има проекти за програми по история, български език, география, математика и по информационни технологии, но към закона, предложен от ГЕРБ”, подчерта отново образователният министър.

Анелия Клисарова изтъкна, че по тези учебни програми са работили психолози, учители, професори, академици и са изхарчени пари. „Ако не ги покажа тези програми, има обвинения, че не съм прозрачна, а когато ги покажа, съм прекалено прозрачна и започват жалби и протести", оплака се образователният министър.

По думите й положителното от публикуването на тези проекти на програми е, че сега се знае, че цялото общество няма да приеме в 11-ти и в 12-и клас да няма история, български език и география на България.

Тя увери, че учебните програми по български език и история ще бъдат преработени, но ще станат част от новото предложение за Закон за средното образование само ако бъдат приети от обществото, като при това положение няма да могат да останат „старите” проекти за програми.

За кой ли път

Анелия Клисарова не за първи път изпада в обяснителен режим за готвени промени в учебни програми.

В средата на юни миналата година също толкова бурни реакции предизвика друг проект на просветното министерство, който предвиждаше романът „Тютюн" да отпадне от учебната програма и вместо него ще се изучава друг роман на Димитър Димов – „Осъдени души". Тогава самата Клисарова обясни още, че ще отпаднат и две стихотворения на Христо Ботев – „Майце си" и „Моята молитва“. Тогава тя пак увери, че промените са обсъждани с 450 преподаватели и специалисти по български език и литература.

Ден по-късно до медиите беше изпратено съобщение от екипа на Клисарова, в което се твърди, че тя ще уволни виновните по случая и няма да позволи поправките да бъдат нанесени.

„Докато аз съм министър, няма да позволя от програмата по български език и литература да отпадат произведения на български класици”, заяви тогава министърът в прессъобщение и уточни, че объркването е причинено от проект, разработван по време на управлението на ГЕРБ, който е качен на сайта на МОН.

След това тя пак обяви, че няма да подкрепи промените, и пак изтъкна похарчените от ГЕРБ пари за изготвянето им – 1 млн. лв.