25 години след падането на Берлинската стена, България издигна ограда от бодлива тел по границата с Турция. Тя излезе златна - струваше над 9 милиона лева и трябваше да спре хилядите бежанци, избрали страната ни за убежище. Европа се превърна в крепост, а бежанците бяха изтласкани зад нейните стени.
На ден в България влизат по 20 души, прогонени от домовете си заради войната. Най-много продължават да са сирийците. 2014 г. приключи с 30-километрова ограда по границата ни с Турция и 2/3 повече бежанци, преминали през КПП-тата с южната ни съседка.
В ранна ноемврийска утрин, недалеч от Истанбул, турски рибари виждат нещо ужасяващо. Във водата плуват десетки трупове на мъже, жени и деца. Рибарите откриват потъналата лодка, която е превозвала около 40 бежанци от Афганистан и Сирия. Този инцидент за пореден път доказа, че хората, които търсят убежище, са готови на всичко, за да достигнат "крепостта" Европа, независимо от граничната охрана и ограниченията.
В България намериха начин да преминават и през оградата, а трафикантите, на които плащат огромни суми откриха алтернативни маршрути. На 15 септември се появи и поредният грозен прецедент - случай на дискриминация на ниво местна власт. В първия учебен ден децата на бежанци не бяха допуснати в класните стаи на училището в село Калище.
За радост, децата на бежанци бяха приети на други места. Комисията за защита от дискриминация пък започна преписка срещу кмета на Ковачевци и директора на училището, където децата не бяха допуснати.
Много от бежанците гледат на страната ни просто като на спирка по пътя към Западна Европа. Поредната тъжна закономерност е, че у нас все още не работи националната стратегия, която трябва да помогне на хората, получили международна закрила да учат, работят и да получават помощи.
