Parler, Gab и хакерите: Виртуални войни с реални косвени жертви

Хиляди са засегнатите, след като с лекота бяха пробити платформите, в които мигрираха феновете на Тръмп

Снимка: iStock

Явор Николов Явор Николов

Публикувано в  09:30 ч. 05.03.2021 г.

Малко неща в света на високите технологии са по-катастрофални от това хакери да пробият популярна онлайн платформа. Картинката хич не е приятна – извадени на показ лична кореспонденция, пароли, данни за местоположение уж изтрити снимки и видеа... Кошмар за всички – от изпълнителния директор до обикновения потребител.

Най-новите „жертви“ са самообявилите се за алтернативни социални мрежи Parler и Gab, както и регистриралите се в тях. Според защитниците на двете платформи в тях може да се води свободен дебат, заглушаван на места като „Туитър“ и „Фейсбук“. Според критиците, пък, говорим за леговища на крайнодесни радикали и рупори на конспирации и фалшиви новини, които насъскват хората да мразят.

След като фенове на Доналд Тръмп щурмуваха Капитолия в един от най-мрачните моменти от американската демократична история, сайтовете се оказаха на мушката на хакерите. Дълбокото разделение в американското общество (а и не само в него) доведе до ситуация, в която привърженици и противници на бившия вече държавен глава имаха съвършено различен прочит на кибератаките.

„Социологически инструмент“ за изучаване на лумпенизацията и илюстрация за липсата на умения в алтернативните технологични компании или недопустима злоупотреба, която може да застраши живота и здравето на невинни граждани? Зависи кого питате. И в двата случая е вярно.

Кой е на мушката?

Политическата роля на социалните мрежи дълги години беше второстепенен въпрос… докато през 2016 г. конспиративни теории, фалшиви новини и партизанщина във „Фейсбук“ и „Туитър“ не изиграха водеща роля за Брекзит и за избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Последният след това в продължение на (почти) цял 4-годишен мандат управляваше най-мощната държава в света през онлайн профила си – лансирайки нерядко и доказано неверни теории.

Притиснати от скандали като този с „Кеймбридж Аналитика“, а също и от ред инциденти с участието на десни екстремисти, най-големите социални мрежи се видяха принудени да започнат по-стриктно да следят за разпространението на опасни конспиративни теории, политически употребени фалшиви новини и друго проблемно съдържание.

Почитателите и създателите на такъв тип публикации, а също и много политици и активисти от консервативния спектър съзряха в това опит на традиционно прогресивните технологични гиганти да определят кое е вярно и кое – не.

Снимка: EPA

Търсенето на алтернативи роди и бизнес ниша. Стартирала през турбулентната 2016 г., Gab започна бавно да привлича недоволни от политиката на Facebook и Twitter, а около две години по-късно се появи и конкурент – Parler. Сайтовете представят себе си като „мрежи на свободното слово“ с минимална намеса на модератори. Двете платформи бяха в открита война помежду си за любовта на феновете на Доналд Тръмп, QAnon и антиваксърите.

Снимка: Getty Images

Освен тях, обаче, никой не е спирал и хора с различни възгледи да се регистрират – даже просто от любопитство. Радикалите, обаче, придобиха особена видимост в седмиците след драматичната изборна загуба на Тръмп в края на миналата година – броят на новорегистрираните скочи в пъти за броени дни. Помогнаха и отиващият си президент и хора от близкия му кръг, които открито рекламираха алтернативите на „Фейсбук“ и „Туитър“.

След това дойдоха безредиците насред Вашингтон, а в тях участници се оказаха непропорционален брой потребители на Gab и Parler.

Тежък киберудар

Последвалото всеобщо възмущение от насилието не само лиши Тръмп от присъствие в която и да е от основните социални платформи, но и силно затрудни работата на двете алтернативни социални мрежи. Проблемите много бързо стигнаха и до главите на обикновените потребители.

Още на 11 януари хакер се възползва от пробив в сигурността на Parler, с помощта на който изтегли на практика всички снимки и видеа, качвани някога от потребителите – включително изтритите. Става дума за между 32 и 70 терабайта информация.

Оказа се, че файловете пазят метаданни (като дата на създаване, географски координати на мястото на заснемане и т.н.) и, когато целият масив беше пуснат със свободен достъп, стана възможно всеки да проследи какво и къде е правил даден потребител на сайта.

През уикенда и Gab понесе тежък удар. Друг хакер изтегли всевъзможни потребителски данни на хиляди потребители – включително информация за достъп и лични съобщения, общо 70 гигабайта. Включително и тези от профила на Доналд Тръмп.

И в двата случая данните бяха разкрити в цялост с мотива, че така могат да бъдат разследвани екстремистите в платформите. Това е нов етап в историята на политическото хакерство – до момента бяха поразявани предимно партийни щабове, държавни институции, корпорации или публични личности, но за първи път мишената са редовите потребители без оглед на това какво са вършили те.

Алтернатива ли е алтернативата?

Експертът по киберсигурност Любомир Тулев посочва, че и в двата случая говорим за изключително големи пропуски в сигурността на популярните платформи.

Конкретно при Gab хакерите са използвали т.нар SQL инжекция (подаване на команди към базата данни през стандартно поле за въвеждане например на текст за търсене - б.р.), „една от уязвимостите, които са известни от повече от 20 години, за които има множество техники за противодействие. Gab е била пробита по елементарен начин, какво означава това – означава, че тези хора очевидно не са обърнали внимание на сигурността на платформата“.

Липсата на криптиране на кореспонденцията пък е в нарушение на всички международни стандарти, включително действащия в ЕС GDPR.

По думите на Тулев подобни ситуации са често срещани в началото на живота на дадена онлайн платформа, във време, в което все още не е изграден силен екип по сигурността – какъвто всички основни социални мрежи имат.

„Много често когато един разработчик решава да създаде такъв продукт, опитва да даде максимална функционалност и достъпност, много малко се мисли за сигурност. Това е типичният пример – създадени са две платформи само и само да има някаква алтернатива, да има някаква функционалност, която да предоставят, но очевидно е забравен елементът „Сигурност“, посочва той.

Прави и аналогия с онлайн пазаруването: „Намираме, че даден продукт е някъде с 2 лв. по-евтин и веднага решаваме да го купим от този сайт. Дали е легитимен, дали можем да станем жертва на измама – въобще не се замислят потребителите. Много често виждаме, че тези 2 лв. стават много повече, когато бъдем измамен изцяло“.

Хактивизъм в действие

Авторите на последната кибератака не крият своята идеология: желаят да „представляват безименните угнетени маси срещу капиталистите и фашистите“. Данните им са публикувани от платформата DDoS Secrets.

„Това е организация от хакери, които нямат стройна пирамидална структура. Всеки един, следвайки техните мотиви и виждания, може спокойно да се афишира с тази организация. Пример за това е Anonymous – това е абсолютно същата организация като модел. Техен привърженик просто е предоставил това съдържание с „издъмпената“ информация, така че организацията да може да се подпише под този хак“, коментира Любомир Тулев.

DDoS Secrets твърдят, че личните съобщения от Gab ще станат достояние само на доказани изследователи и ангажирани в кибертемите журналисти. „Дали това е така – не можем да бъдем сигурни. Факт е, че тези хактивистки организации са стигнали до тези данни – какво пречи преди тях организации от правителствата в Русия, КНДР или Китай да са стигнали до тази информация, но да не е станала публично достояние?“, пита Тулев.

Скептичен е и председателят на „Интернет общество – България“ Вени Марковски: „Има хора, които твърдят, че хакнатите данни са „златна мина за изследователите на милициите, неонацистите, крайнодесните, QAnon и всичко, свързано с 6 януари (щурма на Капитолия-б.р.)“, но, като имаме предвид мрачния опит от подобни хаквания в миналото, не е много ясно какви ще са тези изследователи и какво ще постигнат“.

Може ли публикуването на огромен обем от лични данни един ден да започне да се приема като легитимен граждански или политически акт? „Това е много притеснително, че човек свиква и претръпва с подобни хаквания, а не бива. Личната кореспонденция, правото на неприкосновеност, границите около т.нар. лично пространство не бива да стават жертва на криворазбраната „култура“ на хакерство, дори и – особено когато – е прикрита под политически мотиви“, отбелязва Марковски.

Радикализация дебне навсякъде

Parler, Gab и всичките им потребители вече си понесоха „наказанието“, но дали даже подобна крайна мярка ще изкорени екстремисткото съдържание онлайн? Според Вени Марковски проблемът е значително по-голям и не може да се реши само със средствата на технологията.

„Радикализацията се извършва навсякъде, по всяко време, като често това става именно чрез социалните мрежи. Обикновеният потребител не е в състояние да се ориентира в информационния океан (едно време беше поток и пак беше труден за обхващане, а сега – съвсем) и много често става жертва на хора, които всъщност не познава“, отбелязва той.

И припомня, че щурмът във Вашингтон е бил подтикнат от Тръмп… в „Туитър“: „Медиите го повтаряха и нямаше особена нужда от скрити места“.

Според председателя на „Интернет общество – България“ „трябва да се търси решение за хората, които са станали жертва на дезинформацията, но още по-трудно е да се намери решение за хората, които са престанали да вярват на фактите“.

Обществото и даже социалните мрежи могат да помогнат за преодоляване на заблудите, но въпросът е дали ще го направят. Докато това не се случи, кибервойните между леви и десни радикали ще продължават с нарастваща жестокост.

БТВ Медиа Груп" ЕАД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да ще научите повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Моля, запознайте се и с нашата Политика за поверителност. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Научи повече