През тази година се постави краят на 25-годишното напрежение по оста Атина – Скопие. Югозападните ни съседи приеха да станат Република Северна Македония, за сметка на ново, евроатлантическо бъдеще.
Северна, Горна или Вардарска – през април властите в Скопие признаха пред камерите на bTV, че биха приели една от добавките пред името на страната.
„Ако погледнем исторически къде е била тази историческа Македония, има един дял в България. Има един дял в Гърция! Ние сме само една част”, каза тогава Зоран Заев, министър-председател на Македония.
През пролетта Гърция и Македония демонстрираха приятелски отношения, немислими през изминалите 25 години. От трибуната на парламента в Атина чухме и призив на чист български език.
„Скъпи съседи, приятели от Република Северна Македония, както се разбрахме, време е да оставим назад всичко, което ни разделя, и да вървим напред”, посочи : Йоргос Урсузидис, депутат от Сириза.
През юни двете страни направиха компромис, който главните действащи лица нарекоха „исторически” – подписването на договора край Преспанското езеро.
„Настъпва нова ера и днешният подпис поставя основните ѝ. Затваряме голям период и даваме шанс да говорим като приятели”, коментира гръцкият премиер Алексис Ципрас.
„Колко хубав и величествен, и исторически ден! Нека ни е честит!”, посочи македонският му колега Зоран Заев.
Договорът определи промяна на името на бившата югославска република на Северна Македония и сложи край на претенциите ѝ към античността от времето на Александър Велики.
Но на карта бяха заложени не само името и спорното минало, а бъдещето и членството на Македония в НАТО и ЕС.
Ратифицирането на договора с Гърция обаче трябваше да бъде одобрено при всенародно допитване. 90% от гласувалите избраха промяна на името и евроатлантическа интеграция на страната, но изключително ниската избирателна активност и последвалата кампания #БОЙКОТИРАМ, направиха референдума невалиден.
Управляващи обаче успяха да започнат Конституционните промени, заложени в Преспанското споразумение. Помогнаха им гласовете на осем депутати от опозицията, разследвани и съдени за престъпления по служба, които изненадващо или не бяха пуснати от ареста, за да гласуват в пленарната зала.
Въпреки протестите на опозицията, Парламентът започна да приема една по една промените в Конституцията, а всички край Вардар погледнаха уверено към предстоящата покана за членство в НАТО.
Едно събитие в края на годината обаче постави под съмнение цялостното функциониране на македонските институции, след като бившият премиер Никола Груевски, управлявал с твърда ръка Македония през изминалите 10 години, успя необезпокояван да избяга в Унгария, ден преди да влезе в затвора „Шутка”, където трябваше да излежи двугодишна присъда за злоупотреба с власт.
