Жертвите от кланетата в Батак и Ново село през 1876 г. ще бъдат обявени за светци. Българската православна църка ще канонизира двама свещеници, осем монахини и хилядите безименни мъже, жени и деца, убити по време на въстанието. Тази вечер в катедралния храм "Александър Невски" беше отслужена последната панихида за упокой на душите на жертвите.

Близо 50 години са минали от последната канонизация. През шейсетте години на миналия век за светци са обявени Паисий Хилендарски и Софроний Врачански. Каква е причината църквата ни толкова дълго време да не е извършвала канонизация и защо сега реши да обяви жертвите от Батак и Априлци за великомъченици -

През 1962 година патриарх Кирил издейства разрешение от политбюро за канонизацията на Паисий Хилендарски по повод 230-тата годишнина от написването на История славянобългарска. Две години по-късно с едноличен акт на патриарха  за светец е обявен и Софроний Врачански.

Едва сега  църквата ни ще обяви за мъченици жертвите на кланетата в Батак и Априлци през 1876 година.

„Основната разлика - Софроний и Паисий са преподобни. Те с в живота си са угодили на Бог, а  тези са изповядали Господа - като са се предали на мъчения, което е много по тежко. Пред Господа тези невинни жертви, изклани на верска основа, винаги са си били светци - просто сега е дошло време и Св. Синод дава решение да се извърши канонизацията”, каза отец Константин.

Ловчанският митрополит дядо Гавраил е един от членовете на Комисията по канонизация към Светия синод.

„Те ще бъдат мъченици. Затова именно първо ще отслужим панихида за у покой на техните души, а утринната и вечерната служба ще е служба за тях - ще ги възпяваме като светци и ще се молим за тях да бъдат наши молитвеници и покровители пред Бога”, каза дядо Гавраил.

Светият синод вече обмисля нови предложения за други български светии - ще има и канонизация от най-ново време - на мъченици, пострадали по време на атеизма.

Канонизацията ще бъде извършена от Патриарх Максим утре в храма „Свети Александър Невски”.