Баритонът Венцеслав Анастасов е роден на 15 февруари 1971 година в Русе в семейството на оперните певци Мария Венциславова и Анастас Анастасов. Завършва музикално училище в Русе в класа на маестро Георги Делиганев и Музикалната академия "Панчо Владигеров” при професор Асен Селимски.
Кариерата му минава през сцени като Палау де Лас Артс - Валенсиа, Гран Театро де Лисео - Барселона, Операта Монте Карло, Фестивала в Солотурн, Залцбург Аудиториум. Сред последните успехи на певеца е ролята на Санчо в постановката "Дон Кихот” на Софийската опера.
Пях 10 години само лиричен репертоар. Това спокойно може да бъде една отделна кариера. Десет години са доста време. След това посегнах към Верди и драматичния репертоар, в който се чувствам най-добре. Има вина, които се пият млади, тогава са най-хубави, на други обаче им е нужно време да отлежат. Аз явно съм от вторите.
Да си призная, не бях слушал операта "Дон Кихот”. Знаех, че Орлин (брат му, също оперен певец - бел.ред.) трябваше да я пее в София и реших да си запазя първото впечетление за премиерата на Софийската опера. Един ден обаче той ми звънна и ми каза: "С маестро Карталов говорихме и се роди идеята ти да си Санчо” . Това е много сладка роля, много артистична и с хубаво пеене. Бях свободен за този период и приех ролята, без да знаех какво представлява. Реших, че ще е забавно да попеем с брат ми Дон Кихот и Санчо Панса. След това взех запис на цялата опера с Николай Гяуров. Започнах да слушам с клавира. Музиката бе толкова жива. Едно дете започна да играе в мен, слушах и си представях толкова много неща. Можех да видя всичко със затворени очи.
Това е мечта за всеки творец , певец, режисьор или диригент. Благодаря на маестро Карталов, че сбъдна моята мечта.
Нататък всичко е ясно... Салоните бяха пълни на всички представления, а успехът на постановката невероятен. Затова решихме да играем отново операта, тъй като зрителският интерес към нея е голям. На 26, 27 и 28 март отново влизам в ролята на любимия си Санчо.
За образите на Дон Кихот и Санчо мога да кажа само, че това са двама приятели, които вървят през живота. Санчо е винаги до своя господар и все не е съгласен с неговите шантави идеи. Пред смъртта си Дон Кихот споделя пред Санчо, че всичко е било измама и напразни илюзии. Тогава Санчо изтъква през сълзи: "Не господарю, всичко беше истина, всичко беше реално и беше много, много хубаво и прекрасно”. След което поема от Дон Кихот знамето на честта и доблеста.
Колкото до това как се чуствам на сцената заедно с Орлин... Много познати от публиката ми говориха за силна енергия, която се е усещала от сцената, когато сме пяли заедно с Орлин. Не мога да го сравня с ничие друго партньорство. Ние се разбираме от раз. Партнираш си със част от себе си...
Билети можете да закупите от касата на Операта или да поръчате онлайн.
