Баритонът Венцеслав Анастасов е роден на 15 февруари 1971 година в Русе в семейството на оперните певци Мария Венциславова и Анастас Анастасов. Завършва музикално училище в Русе в класа на маестро Георги Делиганев и Музикалната академия "Панчо Владигеров” при професор Асен Селимски.

Кариерата му минава през сцени като Палау де Лас Артс - Валенсиа, Гран Театро де Лисео - Барселона, Операта Монте Карло, Фестивала в Солотурн, Залцбург Аудиториум. Сред последните успехи на певеца е ролята на Санчо в постановката "Дон Кихот” на Софийската опера.

Пях 10 години само лиричен репертоар. Това спокойно може да бъде една отделна кариера. Десет години са доста време. След това посегнах към Верди и драматичния репертоар, в който се чувствам най-добре. Има вина, които се пият млади, тогава са най-хубави, на други обаче им е нужно време да отлежат. Аз явно съм от вторите.

Да си призная, не бях слушал операта "Дон Кихот”. Знаех, че Орлин (брат му, също оперен певец - бел.ред.) трябваше да я пее в София и реших да си запазя първото впечетление за премиерата на Софийската опера. Един ден обаче той ми звънна и ми каза: "С маестро Карталов говорихме и се роди идеята ти да си Санчо” . Това е много сладка роля, много артистична и с хубаво пеене. Бях свободен за този период и  приех ролята, без да знаех какво представлява. Реших, че ще е забавно да попеем с брат ми Дон Кихот и Санчо Панса. След това взех запис на цялата опера с Николай Гяуров. Започнах да слушам с клавира. Музиката бе толкова жива. Едно дете започна да играе в мен, слушах и си представях толкова много неща. Можех да видя всичко със затворени очи.

Това е мечта за всеки творец , певец, режисьор или диригент. Благодаря на маестро Карталов, че сбъдна моята мечта.

Нататък всичко е ясно... Салоните бяха пълни на всички представления, а успехът на постановката невероятен. Затова решихме да играем отново операта, тъй като зрителският интерес към нея е голям. На 26, 27 и 28 март отново влизам в ролята на любимия си Санчо.

За образите на Дон Кихот и Санчо мога да кажа само, че това са двама приятели, които вървят през живота. Санчо е винаги  до своя господар и все не е съгласен с неговите шантави идеи. Пред смъртта си Дон Кихот споделя пред Санчо, че всичко е било измама и напразни илюзии. Тогава Санчо изтъква през сълзи: "Не господарю, всичко беше истина, всичко беше реално и беше много, много хубаво и прекрасно”. След което поема от Дон Кихот знамето на честта и доблеста.

Колкото до това как се чуствам на сцената заедно с Орлин... Много познати от публиката ми говориха за силна енергия, която се е усещала от сцената, когато сме пяли заедно с Орлин. Не мога да го сравня с ничие друго партньорство. Ние се разбираме от раз. Партнираш си със част от себе си...

Билети можете да закупите от касата на Операта или да поръчате онлайн.

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google