След няколко отлагания и голямо закъснение, в 3:40 ч. тази нощ от Триполи кацнаха първите българи, пожелали да напуснат страната след размириците там.
"Трябваше да го направят това, защото е въпрос на живот и смърт. Аз, например, имах рикошет по къщата, в която живея". "Всичко ще бъде наред след три четири дни сигурно". "Не искам да съм тука - искам пак в Либия" – коментираха пристигащите.
С правителствената машина, малко след 11 часа, на летище "София" кацнаха 70 сърби, хървати и македонци, 10 китайци и една българка, която е изпуснала първия самолет.
"Не съм се страхувала за живота си, все още не, но днес, ако бях останала, вече щеше да е трудно. За правителствения самолет разбрах от bTV Новините”, разказа Ирина Кънева.
Към момента няма други българи, които са заявили желание да се приберат,
обявиха двамата дипломати, които летяха до Либия и обратно. "Има създадена организация на място и ако се налага ще бъде създадена допълнителна, за да бъдат извозени", обясни Румен Петров.
"Не се препоръчва поемането на рисковани сухопътни преходи през държава, която няма централен контрол от страна на централните власти", обяви заместник-министърът на външните работи Константин Димитров. Българските власти имат уверението на либийската страна, че се прави всичко възможно за осигуряването на сигурността на българите, които остават в Джамахирията.
Много от нашите сънародници, които бяха евакуирани, твърдят, че биха се върнали в Либия
ако ситуацията го позволява. С какво Джамахирията ги привлича, и какво е да се завърнеш към живота си в България след шест години в чужбина - Светослав Иванов разказва за първия ден след евакуацията на едно от завърналите се български семейства.
Когато тръгнали от българското консулство към летището, нашенците преминали през хилядна демонстрация на поддръжници на режима. Някой дори подхвърлил в колата на българската мисия портрет на Кадафи. Той по-късно послужил на електроинженера Милен Кръстев и съпругата му да преминат по-бързо през загражденията на летището.
"Ние живеехме в Триполи, в един от богатите квартали – "Гаргалеш”. Там беше спокойно до предишната нощ, преди да си тръгнем. Тогава убиха човек, наш съсед. Беше доста страшно, не успяхме да спим цяла нощ", разказва Татяна Кръстева.
Друг съсед помага на семейството да стигнат до българската мисия, където се появява друг проблем - учителката в детска градина в Триполи Татяна е без паспорт.
"Паспортите на всички чужденци, които работят се прибират в каси, защото казват, че твърде много нелегални идват от Африка - Мали, Судан, всичките им съседни държави", обясни Милен Кръстев.
В Либия семейството оставя много приятели
И работните си места, които гарантират много по-стабилен доход от българските реалности. Милен, например, е получавал 2 500 долара на месец, а Татяна по 500 долара за шестчасов работен ден. У нас на тази възраст, те твърдят, че не биха си намерили работа изобщо.
"В момента Либия за региона е както Щатите за целия свят и дава възможност за работа. Много работа има за всички. Няма някой да не може да се намери", смята Милен Кръстев.
Затова и Милен, и Татяна твърдят, че биха са върнали след като нещата в Либия се успокоят. Независимо дали режимът на Кадафи ще падне или не.
