За живеещите в кв. Борово в София мястото е светофарът на "Тодор Каблешков” и "Дойран”, за останалите е един светофар, който преди една година на тази дата в "малко преди 9:00” сутринта заварих на червено. Още сънена ме завари новината за смъртта на Майкъл Джексън, която моментално форсира пристигането ми на работното място, за да мога да се гмурна в информационния поток. Отвсякъде бълваха новини за Джако – за смъртта, за живота, за музиката, за наследството, за децата, семейството, скандалите... това продължи с месеци и така и не стихва и до днес.
Лошото е, че по-голямата част от всичко, което се изписа, беше за клюките, скандалите, кой му бил син и кой не, вътрешносемейни разправии, кой да вземе децата, кой да вземе парите, има ли той изобщо пари, харесвал ли е малки момченца и докъде е стигало това "харесване”...
Виновен е, разбира се. Затова, че под негово владичество в продължение на десетилетия се създаваше, налагаше и оформяше поп музиката, за да стигне до върха, на който се намира днес. Виновен е и за 12 албума, всяка песен от които е в нечий житейски саундтрак. Виновен е за лунната походка и категорично е многократно виновен за милионите щастливи музикални хора, които са пели, смели са се, плакали са и са се усмихвали с неговите песни.
Та, това е присъдата, която предлагаме ние. И случаят е приключен…So, Just Leave Him Alone...
*Оставете го на мира
