До преди месец надали някой си спомняше за стария либийски флаг: зелено - символ на Триполитания, черно - за Киренайка и червено - символ на кръвта на хората. Знамето, което замени чисто зеления флаг, наложен от Кадафи, се развя първо в Бенгази, последваха ал Байда и Дерна. В първите дни полковникът, сякаш невярващ какво се случва, запази мълчание. Първата му поява беше повече от смешна - в чадър в ръка, колкото да каже: "Аз съм тук, не съм избягал".

Псета и наркомани бяха най-меките думи към хората по площадите. Скоро стана ясно, че хиляди наемници влизат в страната, за да смажат революцията. Това скандализира десетки либийски дипломати, които публично се отрекоха от режима.  

В края на месеца Кадафи вече беше загубил Аждабия, Тобрук,Зауия, Брега, последваха Мисрата и Рас Лануф. Либийският лидер вдигна на крак цялата си налична армия.

Самочувствието на Кадафи постепенно започна да се връща. Градовете започнаха да падат един след друг, като накрая остана Бенгази, от където всъщност започна всичко. Надеждата за все още нелигитимиралата се международна опозоция се изпаряваше, докато не дойде резолюцията на ООН.