В приветственото си слово папата цитира хан Омуртаг и Паисий Хилендарски. Част от приветствието на Светия отец прочете вместо него отец Петър Кьосев, неговият учител по български език.
"Човек, дори добре да е живял, умира и друг се ражда. Роденият по-късно, когато види този надпис, ще си спомни за онзи, който го е написал", бяха думите на папата. Много бих желал тази наша среща да се превърне в тържествен общ акт на почит и благодарност към светите Кирил и Методий, които през 1980 година провъзгласих за покровители на Европа заедно със свети Бенедикт Нурсийски.
Папа Йоан Павел Втори припомни важносттта на делото на светите братя Кирил и Методий.
"Обръщайки погледа си назад, ние трябва да признаем, че редом до културна Европа, с отличаващите я философски, художествени и религиозни движения, редом до трудова Европа, с нейните завоевания в технологиите и информатиката, през наскоро изминалия век, се нарежда и Европа на диктаторските режими и войните, една Европа, изцапана с кръв, обляна със сълзи и изпълнена със страшни жестокости. Може би точно поради този горчив опит от миналото, в днешна Европа още по-силно си прокарва път изкушението, водещо към скептицизъм и безразличие пред разпадането на моралните устои в личния и социалния живот", бяха думите на Светия отец. Необходимо е да се действа, смята главата на Римокатолическата църква. Трябва да се разбере, че ако Европа желае да открие своята същностна идентичност, не може да не се обърне към своите християнски корени, добави той.
Светият отец завърши словото като пожела на България, "прекрасната страна на розите, едно светло бъдеще, за да продължава да бъде земя на срещата между Изтока и Запада, и с благословията на всемогъщия Бог, да може да благодества в свобода, напредък и мир.
