Все още няма сигнал, че издирвателните операции са приключили. Най-често задаваният въпрос от семействата е какво се е случило в последните минути на трагедията, разказва Николай Димитров.Николай Димитров: "В последните минути много бързо се развиваха събитията и се променяха всяка секунда. Трябваше да реагираме много бързо и адекватно.
Искам да разберат, че няма нищо за криене в тази история. И тази история не е "Хера". Не е кораб, който потъва за минути. Този кораб вървеше повече от два часа. Нямаше паника, повече от два часа".
Никои от близките на изчезналите не го е попитал кого е видял за последно, качен на спасителния сал.
Николай Димитров: "Аз не съм видял в тъмнината. Просто видях очертанията на сала и се мъчех да го достигна".
Мястото на трагедията. Защо тук и какво я е предизвикало? Семействата на изчезналите вярват само на този, който е видял всичко с очите си, продължава разказа си Николай Димитров.
Николай Димитров: "Лошото време, студът, тъмнината, липсата на подходящи спасителни действия и подходяща спасителна техника от страна на спасяващите. Имаха хората желание и направиха всичко възможно".
Издирвателните и спасителни действия за другите от екипажа не са приключили.
Междувременно в Бургас пристигна чужд обледенен кораб, натоварен със същите метали, като Ванеса.
Един курс от тук се минава за 10 дни. Николай го минава вече пет месеца. За него е важно, че всички са останали до последно и заедно са напуснали кораба.
Защото през една врата се излиза за секунди – така, както е и на сушата, казва Николай за довиждане. Но, това могат да го разберат само моряците.
Николай Димитров: "Ние бяхме, продължаваме и ще бъдем едно общо голямо семейство. Това е трагедия. Никой не е предполагал, че такава ще бъде развръзката, никой не е искал това да се случи".
