Николай е един от 700-те официално регистрирани болни от "Чумата на ХХ век". Поддържа живота си, приемайки лекарства за временно забавяне на болестта. По думите му всички носители на вируса на СПИН в България живеят в непрекъснат стрес, че няма да получат животоспасяващата доза, защото в аптеката тя често липсва.
Четири или пет пъти в годината медикаменти няма за по две-три седмици и съответно серопозитивните не си пият лекарствата поради тяхната липса, разказва Николай.
Когато не получи лекарството повече от седмица, болният рискува да развие резистентност към вируса на СПИН, т.е лекарствата престават да му действат.
Когато това се случи, той на практика е обречен, защото не може да бъде лекуван и съответно вирусният му товар се повишава и той се разболява необратимо.
От фондация "Каспар Хаузер", грижеща се за болните от СПИН у нас, признаха, че забавяне на лекарства действително е имало, но нуждаещите се са получили медикаменти от резерва.
В момента аптеката в Инфекциозна болница - единствената, която предлага животоспасяващи лекарства за серопозитивните, е заредена. Въпреки това стресът за болните остава. Според Николай лекарствата се бавят по вина на отговорните от здравното министерство.
Аз познавам хора - около четири-пет души, които вече са развили резистентност именно поради въпросната немарливост и те или се лекуват на инжекции, с които много трудно се справят, или лекарствата въобще не им действат и са оставени на произвола на съдбата дали ще живеят или не, споделя още той.
