
След 12 век, когато е построена църквата към манастира „Св.св. Козма и Дамян" монасите водили службите на български език, преписвали жития и съчинения на стари български писатели от Преслав, Охрид и Търново.
Кръстове, прозорци, фенери и свещи - тези детайли във фотографиите на Христо Владев и Евгени Матеев ни водят през мистичния декор на полуразрушения манастир, в който главни герои са монасите и тяхната вяра в доброто.
Отец Никанор: "Ние нямаме сили да правим големи подвизи - такива, каквито са правили нашите предци. Стараем се просто каквото е по нашите сили да се пазим, да държим за молитвата... „
Днес братята от манастира на светите безсребърници „Св. Св. Козма и Дамян" не молят за милостиня. Чрез красотата на простичкия живот, те ни показват, че всички можем да спасим частица от себе си .