Според правозащитницете ако законът не бъде променен спешно, всеки български гражданин може успешно да осъди държавата заради потенциалното нарушаване на правата му.
Законът застрашава всеки българин от подслушване и следене, без да получи информация затова, дори когато наблюдението е приключило без резултат, твърдят правозащитниците. Според тях това прави практически невъзможно хората да получат обезщетение от държавата заради намесата й в личния им живот.
"Този закон е много удобен за управляващите политически партии - той се използва като инструмент, боздуган за респект, за контрол на политическите опоненти, на магистратите, на журналистите, на публичните фигури, на представители на бизнеса", твърди Михаил Екимджиев, председател на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека.
Според юристите един от начините това да се промени, е използването, съхранението и унищожаването на СРС да бъде контролирано от независим орган, а не както е в момента - от министъра на вътрешните работи. Трябва да се създадат и процедури, по които гражданите да могат да научават дали са били подслушвани. Както и регламент за обезщетяването им.
Междувременно вътрешният министър поиска в следващите три месеца българската държава да обжалва решението на Европейския съд, тъй като по време на съдебния процес, който тече от 2000 година, МВР не е представило позицията си като страна по делото.
"Създава се една абсолютно невярна представа, че от 2000 г. досега министърът на вътрешните работи е фигурата, която полза и се разпорежда със СРС, а както вече казах това далеч не е така. Въпросът е изцяло под контрола на съда", коментира Румен Петков.
