
Пред името му винаги поставят „най-добрият", но казва, че не обича суперлативите. Изглежда земен и дори най-нормалният разговор за това, че иска да опита най-доброто от българската кухня потвърждава първото впечатление, че просто е готин, разказва впечатленията си репортерът Антон Хекимян.
Маркъс: “Винаги се старая да бъда себе си. Имам един приятел в Щатите - известен музикант, който ми каза следното: “Маркъс, повярвай ми - не си толкова лош музикант, колкото казват че си и никога няма да бъдеш толкова добър, колкото ти казват че си.” Аз вярвам в това и така намирам баланса за себе си.”
За тези, които обичат джаз музиката името на Маркъс Милър отдавна се е превърнало в нещо като институция. Запазената марка на Милър за уникален талант новаторство.
Маркъс: “За мен това е привилегия - да имам възможността да свиря е награда от Бога. Музиката ми помага да въздействам на много хора. Някои идват при мен и казват: “Ето, това е детето ми - кръстил съм ги на теб”. Ето това ме кара да се чувствам смирен, защото си давам сметка, колко мощна е музиката.”
Милър е от школата на Майлс Дейвис. Казват, че когато минеш оттам, няма как да не успееш. Сега Маркъс се надява да има таланта и да предава знанието си на учениците така, както го е правил Дейвис.