Трудовите хора страшно обичаха и уважаваха изпълнителите и музикантите. Много сериозна практика беше, когато не могат да накарат работническата младеж да отиде в залата, защото хората бяха преуморени, ние правихме друга практика – в заводи, фабрики, комбинати спираше за момента процеса и самите изпълнители отиваха и правеха там концерта, разказа Етиен Леви.