Повечето от банките у нас отказват да обезщетят потърпевшите клиенти, въпреки че те нямат никаква вина. Законът и европейска директива обаче задължават трезорите да възстановят поне част от източената сума. Илиян Костов е един от потърпевшите в страната ни, от чиято банкова карта неизвестни със скимиращо устройство успяха да източат 400 лева. Илиян установил кражбата още в същия ден. Сумата е можело да бъде много по-голяма, но стандартният лимит за теглене на пари в брой от банкомат за един ден е 400 лева. Илиян веднага блокирал картата и поискал в жалба от обслужващата си банка да го обезщети с откраднатата суми.
Илиян: “След месец и половина получих отговор, че след като са били използвани магнитен носител и моя ПИН код, то означавало че няма злоупотреба”.
Законът за паричните преводи обаче защитава Илиян и останалите три милиона картодържатели в страната ни. Максималната щета, която можем да понесем е 300 лева. Останалите източени пари от картата банката трябва да поеме за своя сметка. Посъветвахме Илиян да подаде жалба в Помирителната комисия за платежни спорове. За първите три месеца там са разгледани над 10 жалби.
Димитър Ананиев: “Банката носи отговорност, въпреки че тя е действала добросъвестно, картодържателят също е действал добросъвестно и няма вина”.
Илиян: “Дори и да не ми изплатят нищо, въпросът е принципен, защото се оказва, че хората си дават парите на доверие в банките, а като възникне проблем тя си мие ръцете, изпраща ти учтиво писмо с отказ и всеки да се оправя както може”.
Димитър Ананиев: “Изпълнителните директори на банките са коректни. Често пъти служители, които не могат да се доберат до тях, или са в друг клон отказват директно да платят сумите. Но в повечето разгледани тук случаи банките удовлетворяват исканията”.
Помирителната комисия разглежда жалбите безплатно.
