Трябва да бъдем по-задружни, един народ сме - за това призова 28-годишният Стефан Иванов. Той е човекът, потушил пожара и пръв влязъл в горящия автобус на магистрала „Тракия”. Екип на bTV първи се срещна със спасителя от Чирпан:

Намираме го на полето. Събира грах, както всеки ден. Стефан е шофьор на комбайн. Обикновен човек от Чирпан. Който жертва собствения си живот, за да спаси други...
Никога няма да забрави онази нощ. Прибират се от полето. Движат се по магистралата, когато виждат огнено кълбо на пътя.

„Гледката е ужасна, по средата на пътя... обърнат автобус...хора вътре. Изглежда при удара в самата колона са изхвръкнали... и са останали там...”, разказа Стефан.  

Не се замисля за миг дори

„Нищо не ме спираше… инстинкт, нямаш време за мислене - каквото ти дойде от вътре. Тръгнах с пожарогасителя на бегом, бягах по шосето, микробусът ми осветяваше пътя. Влязох пред задния край, капака го нямаше. Натискам  - изгаси огъня, обаче беше малък пожарогасител, останаха сажди които тлееха. Никой не видях, гледах да изгася огъня”, каза Стефан.

Потушава пламъците и влиза в автобуса. Няма време да мисли има ли опасност да се взриви или не.  

„С влизането в рейса видях една руса жена, цялото й лице беше в кръв. Казах й: Давай, момиче, излизай. Излезе момичето. Почнахме да оглеждаме обстановката  - едно момиче вика:  ще припадна. Казах й да седне. Като се обърнахме видях един труп на мантинелата - беше преметнат, шофьора на автобуса видях и го питам: какво стана. Стреснат беше – вика: залюля се и ето какво става -  шофьорът оглеждаше хората”, разказа спасителят.
Пред екипа ни самият шофьор Светослав Димитров каза, че не е виновен и че причината може да е в автобуса. Не е правил той техническия преглед.

"В началото се чуваха само писъци и рев...”

„Всичко етхеше - даже докато съм тичал с пожарогасителя, не съм видял един човек на пътя”, спомня си Стефан.

Освен, че изважда хората от фаталния автобус, Стефан им оказва и първа помощ. Знае как. В казармата е бил санитар. Историята, която този мъж никога няма да забрави, е на 5-годишния Камен и сестра му Боряна, които смъртта разделя пред очите на баща им Стоян.

„Видях Стоян с 5-годишно момче - трепереше детето. Викам: прибери момчето, той го сложи да легне на седалката в колата. Момченцето нямаше и драскотина, а човека вика: и двете ми деца бяха от една и съща страна”, разказва Стефан. Бащата успял да извади момченцето, момичето било затиснато. Помогнал и на още двама души.

Трагедия, наистина голяма трагедия

„Цялото ми съзнание промени. Мисленето ми… В началото не можех да повярвам, че съм направил нещо. Аз си го мислех като сън, чак като видях новините... Поогледах се и викам - не е било кошмар, няма да забравя никога...”, казва Стефан. Освен първият влязъл в горящия автобус,

Стефан всъщност се оказва и от малцината притекли се на помощ

„Често казано от всички автомобили - първите 3-4 автобила, които видяха гледката излязоха да помогнат, но по-задните, както възпитаниетов нашата държава -  стояха и гледаха като сеир. Имаше хора които само за сеир гледаха.  Трябва да сме по-задружни, да си помагаме в такива ситуации..един народ сме... всички сме българи”, каза Стефан.

Стефан е възпитан така. Баща му - бивш служител на МВР го е научил на дисциплина, самообладание и човещина. На това ще научи и три годишната си дъщеря.