За нас втората вечер на Spirit оф Бургас започна с известно закъснение, причинено от проблеми с логистиката – ако някой може да координира 6 жени и да ги накара да са навреме някъде, пожелавам му успех, предвкусвайки с ехидна по котарака в Алиса усмивка един съвсем неизбежен провал.

Все пак около 22 и нещо стигаме до морската градина и още с влизането на феста става ясно, че това е друго място, където в петък не сме стъпвали. За разлика от първия ден, който повече приличаше на купон в местна (квартална) дискотека, атмосферата в съботата беше истински вътреизпълваща те с духа на един съвсем приличен фестивал – хора, хора, хора и музика, музика, музика… За което всъщност и сме дошли.

Вървейки по алеята към пясъка, виждаме отвисоко хората пред мейнстейджа– не знам дали сте поглеждали на нещата по този начин, но лично у мен подобна гледка прокарва тръпки на несдържаност и нетърпение, тръгващи от стъпалата към главата ми и искам да съм там – веднага, на секундата и Изобщо Не Мога Да Чакам. Позаредени от подобни усещания, чуваме Skunk Anansie и се чудим къде точно да застанем, за да виждаме и слушаме ("На мен днес ми се скача!"), без да бъдем блъскани и настъпвани.

Приближаваме се и като един дребен и незначителен Моисей (заради 160-те ми см. и 50-те ми килограма живо тегло), деликатно разцепвам с поглед морето от глави и лека-полека започвам да виждам по-добре Skin – мацката ажена се е барнала в блестящо черно трико и подскача по сцената все едно пее от онзи ден – ентусиазмът й е толкова заразителен и даже възхитителен, че ако си дори бегло фен на музиката им, няма как да не затрептиш от вълнение. Не знам кои парчета сме изпуснали, но когато мадамата извива глас на "My Ugly Boy" (my favourite toy(!)), вече не мога да се спра. Изпяха си всичко, за което се сетих, имаше крауд дайвинг и в края на листа записах едно изпълнение, което директно слагам в секция "любими" и хвърлям в морето ключа от мемори базата данни. Гората от ръцете на хората не бива посечена от нито едно грешно движение или песен и вече съм сигурна: Skunk Anansie са тъмна магия, смес между бас, китара и един нечовешки глас, който кряска, ръмжи в ниски тонове или пищи във високия регистър по начин, който ти казва "Те не са от тук!". И ние с тях.

Финал и логично - решаваме, че можем да се поразходим до рок сцената, където вече са започнали Kultur Shock, но след предното изпълнение изобщо не сме грабнати. Стоим известно време, без да съумеем да ги отразим, и се връщаме за Moby.

Женското ни крю е пръснато – 6 е хубаво число, но в случая си е група от весели индивидуалистки, която лесно се разделя и събира, подобно на картинка в детски калейдоскоп, в който фигурите се променят според завъртането. Независимо от това - каквато и да е конфигурацията, все е интересно.

И така… Moby разцепи. Съжалявам, но това е думата. Виждам сцената под ъгъл, но чувам чудесно и не мога, ама не мога да спра да се усмихвам. Музиката е жива – има вокалистка (винаги съм си мислила, че в тези парчета пее мъж, нях нях), а Moby свири, та пушек се вдига. За да сме сигурни, че не си измисляме, сме почерпени с по 10 секундни китари на песни, като тези на "Sweet Child O’ Mine" на Guns или, ако предпочитате - "Smells Like Teen Spirit" на Nirvana – е така, 'щото е яко (чух и историята за концерта на Moby от 2003г., когато той решил да изпълни "Creep" на Radiohead, защото на същия фест Том Йорк и бандата не го направили с обяснението "Много е изтъркана и банална вече, нас не ни кефи"). Е, не чухме нея, но пък подскачахме на много други, които в момента дори не мога да си спомня. Всички пред и около сцената са полудели и в крайна сметка си получиха това, за което дойдоха - бяха lift-нати up, ама много. Толкова, че аз лично съм готова да си тръгна на момента, не ми трябва повече. Обаче оставам.

Междувременно не успяваме да се класираме за The Pomorians, макар да ни се искаше да потактуваме на "Обичам да пия и да ям" рефрена (кой не обича?). Пропускаме.

От електронната сцена бичи дъбстеп, обаче не мога да се насиля да отида там. Бездушната музика ме отегчава и в този смисъл новите музикалните тенденции изобщо не ме интересуват. Те са за друг ден и друго състояние на духа. Не в Бургас и не днес.

С всеки ден става все по-горещо и се подготвяме психически за довечера. Момичетата се отправят към Арапя, оставаме две.

Нерешение на задачата ден две: 6+1 (не е равно) на 6.