Кристияна Вълчева, на 46 години. От София. Майка на един син. Според либийското обвинение тя е организатор на масовото заразяване със спин в детската болница в Бенгази. Направила е самопризнания, от които после се е отрекла, разказвайки за мъченията, с които те са изтръгнати.
Кристияна Вълчева: “От няколко нощи пускане на ток. Прогори ми месото. Гной и те пак ти пускат ток върху раните.“
Доктор Здравко Георгиев. 55-годишен. От Силистра. Според обвинението, той е доставял банките със заразена кръвна плазма. на Гергьовден преди две години, наказателният съд в Бенгази го осъди на 4 години затвор и тъй като към онзи момент те вече бяха изложени, българският доктор беше пуснат на свобода. Още не може да си тръгне от Либия.
Здравко Георгиев: “Знаете много добре, че всички са невинни и за това от сега съм се заклел, че ще се боря до край и моля за вашата помощ. Ще се боря за освобождаването на тези момичета, които останаха тука и в продължение на 5 години се гаврят с тях.”
Нася Ненова. Работила е 12 години в Сливен като детска сестра. Има син. Подписала е самопризнания, че е заразявала деца за пари. Отказва се от тях пред съда.
Нася: “Тук имам белези /показва си ръцете/. От въртенето на железата.”
Валя Червеняшка - 49 годишна с 23 години трудов стаж. Има две дъщери. Не е правила самопризнания.
Валя Червеняшка: “То не беше разпити, а бой... Кучета, бръмбари. Бяхме като сардели. Първият ми разпит започна с бой.”
Валентина Сиропуло - от Пазарджик. На 46 години. Има син. Не е работила в отделенията със СПИН. Бита е с гумени маркучи и е изтезавана с ток.
Валентина Сиропуло: "Видях Кристияна през една дупка на вратата и й казах: Не могат да ни осъдят. Нямат никакви доказателства. Тя ми каза - имат- измислени."
Снежана Димитрова - на 52 години. Пристига в Либия след всички - през август 1998-а. Има син и дъщеря.
Снежана Димитрова: “Искам да ми върнат свободата и да си бъда при семейството. И мисля, че го заслужавам.”
