Четвърти ден правителството, синдикатите и работодателите преговарят по пакета антикризисни мерки. Търси се съгласие за увеличението на минималната работна заплата с 30 лева.
Целите, които ще се преследват в подготвеното в тристранния съвет споразумение между правителство, синдикати и бизнеса, са пет - запълване на дефицита в бюджета, запазването на заетостта, подкрепата за доходите на домакинствата. Търси се съгласие и по болната за бизнеса тема да събере своите вземания от държавата, както и да се намерят още кредити.
Синдикатите предлагат нова методика за изчисляване на минималната работна заплата, която на практика ще я увеличи от сегашните 240 на 270 лева от 1 юли. Това според синдикатите ще помогне на доходите и потреблението на стоки от първа необходимост.
„Знаем, че повечето се произвеждат в България. Тъй като мляко и сирене, доколкото знам, няма още на нашия пазар”, каза вицепрезидентът на КНСБ Пламен Димитров.
Според КНСБ, в момента 180 000 души са на минимална заплата. Увеличаването й ще струва само 4 милиона лева на държавата и много повече на бизнеса. Това означава работодателите да легализират част от дохода, който в момента е в сивата част на заплащането, каза Димитров.
По идея на данъчната агенция, без да се вдига плоският данък, приходите от него може да се увеличат. Това ще стане като се намали процентът на признатите разходи на земеделските стопани, свободни професии и наемодатели. Сега нормативно признатите разходи не се облагат с данък. Повечето участници в тристранката обаче са против.
„Няма как да получих доход, без да направиш разход. Няма как да се съгласим с подобно нещо”, посочи Димитър Манолов, вицепрезидент на КТ "Подкрепа".
„Нормативно признтите разходи не може да се премахнат така с лека ръка. Трябва да има степенуване”, смята и председателят на БСК Божидар Данев.
Страните са съгласни да се обложат с 10 процента печалбите от тото и хазартни игри. Очаква се приход за бюджета между 20 и 50 милиона лева. Миналата година българите са спечелили от игри на щастието 300 милиона. По-висок данък може да плаща и застрахователният бизнес, от което ще постъпят още 70 милиона лева.
Преговорите по всички мерки текат под заплахата, че ако с тях не се напълни дупката в бюджета, ще се наложи вдигане на ДДС.
„Така чуха се и едни цифри за 24, от което съвсем ни настръхна косата - но така, битката още не е станала”, каза президентът на КТ „Подкрепа” д-р Константин Тренчев.
Преговорите напредват бавно вече седмица, без да е ясно кои мерки имат твърда подкрепа. Според участници на всяка от десетките точки се отделя по половин час за дискусии. Среща ще има и в почивния ден утре.
„Продължаваме по предложенията на синдикатите и работодателите, докато ги изчерпим, каза зам.-финансовият министър Владислав Горанов.
Никой не се ангажира с краен срок тристранката да приключи със сметките и дискусиите.
Ще отложат ли поскъпването на природния газ и парното от 1 април?
Финансовият министър обяви по-рано днес, че в Булгаргаз ще има финансова ревизия.На заседанието на тристранния съвет днес стана ясно, че все пак ще има по-малко от планираното поскъпване на природния газ. Очаква се в понеделник енергийният регулатор да одобри повишение на цената на синьото гориво с малко над 10 на сто. Държавата обаче ще въздейства „Булгаргаз” да повиши цените не с 10, а само с 5 процента. Все още се търсят резерви при толкова малко увеличение на природния газ от 1 април да няма никакво повишение на цената за парното. Решението ще научим в понеделник.
