За поста се състезават трима души - Надежда Михайлова, Петър Стоянов и Йордан Бакалов. Извънредният конгрес бе свикан заради провала на сините на парламентарните избори през юни и заради отказа на Надежда Михайлова да подаде оставка след тях.
За пръв път в историята на СДС борбата за лидерския пост беше толкова ожесточена и с толкова претенденти за него. Кой да оглави партията решават с гласа си 1928 делегати.
Очи в очи с тях, Надежда Михайлова обяви защо СДС загуби изборите. Сред посочените виновници бяха новите формации на Стефан Софиянски и Иван Костов, разделението на сините на няколко седесета, братоубийствените битки в партията, разнопосочното отношение на СДС към управлението на НДСВ и ДПС. Михайлова призна и своя грешка.
"Не успях да наложа с твърдост и категоричност линията на ясна опозиция за СДС и не се изправих достатъчно убедително срещу вътрешната опозиция, която преди изборите проповядваше дори за таен предварителен съюз с НДСВ. Дължа извинение, защото разколебахме мнозина."
Михайлова се обяви за предсрочни избори. Основният й конкурент за поста - Петър Стоянов бе на друга позиция. Според него изборите били твърде далече. СДС обаче трябвало да бъде изправен на крака, да стане шампион в търсенето на партньори и да започне да побеждава. Това минавало през смяна на ръководството.
"Няма да ви заведа при НДСВ, оставам седесар", обърна се по късно към съпратийците си Стоянов.
Срещу сегашния лидер критики отправи още Филип Димитров, който подчерта, че СДС върви все по-надолу. Едвин Сугарев пък поетично обяви, че ако преди надеждата за СДС се е казвала Надежда Михайлова, то сега тя била името на статуквото.
