"Лютица" е известна още като "Мраморния град", защото е изградена от бял мрамор. Скоро ще бъде направено компютърно изображение на крепостта и тя ще може да се види в цялото й великолепие през вековете.
След двегодишно проучване на простиращата се върху цели 26 декара средновековна крепост "Лютица", археолози разкриха внушителната жилищна кула на нейния владетел.
"Тя е разположена върху 36 квадрата. Очевидно е била най-малко 10 метра висока и е опирала в южната крепостна стена, откъдето през един прозорец, украсен с изключителна каменна арка, е можело да се наблюдава и държи визуална връзка с останалите крепости в този район", разказва доц. Бони Петрунова, ръководител на разкопките.
Събитията от 1207 г. свързват крепостта с отстъплението на цар Калоян от Димотика, преследван от латинските рицари. Един от тях пише, че българският цар се прибрал с войската в крепостта, а латинците се отказали от обсада. Археологическите разкопки обаче разказват друго.
"Вече не остана нито капка съмнение, че латинските рицари са се опитали да превземат крепостта, но това е завършило с неуспех за тях, което обаче е наложило да преустройват стената и то точно при владетелската кула", казва Бони Петрунова.
При разкопките на кулата археолозите намират уникални находки - бронзов медальон с емблемата на Цариградската патриаршия, част от обреден кръст, владетелски пръстен с позлата. За първи път у нас толкова на юг е открита бронзова монета от времето на Иван Асен ІІ. Археолозите се натъкват и на изключително ценна находка - венециански грош от сребро и злато.
"Венецианските грошове, както ми е известно, не са много. Знам за 5, които са открити в Търново, разбира се те свързват средновековната българска държава - търговията й, с Венецианската република, но все още не е сигурно дали това е оригинален венециански грош", пояснява Бони Петрунова.
Ако се окаже, че намерената в "Лютица" венецианска монета е имитация, това ще потвърди теорията за съществуването на монетарница в Родопите, в която се изработвали копия на венецианските грошове.
