Пъстри и усмихнати лазарките обикалят къщите в Горни Богров от ранна сутрин до късно вечерта. Посрещат ги стопаните и си поръчват песни - за здраве на децата, за благополучие на дома.
Малките лазарки получават като награда парички и сурови яйца.
Баба Злата преди 70 години също е била лазарка. Тя разказва за венчетата, които се правят на Лазаров ден за лазарките и се пускат на Цветница в течаща вода с наричане за любов. А Здравка е лазарка за първи път.
"Искам да съм лазарка, защото харесвам българския фолклор. Знам, че преди момите не можели да се хванат на голямото хоро, ако не са били лазарки", казва 10-годишното момиче.
Освен това старите хора в Горни Богров твърдят, че ако една девойка не е била лазарка, змеят я грабва и тя не може да се ожени.
