Той е Марио Събев, но е по-известен като Буги Барабата, а напоследък се изявява и като Агент Z-Rock. За човек с толкова самоличности Буги е доста нормален и наистина забавен, дори и когато не го слуша цяла рок-България. Той успя да отдели няколко минути "между две игри” по Z-Rock, за да отговори на няколко въпроса на btv.bg.

Вече обикаляш големите градове в страната с брандирания автомобил на Агент Z-Rock. Как протича засега играта?

Обикаляме абсолютно всички градове, в които се излъчва ефирно Z-Rock, независимо от това дали са големи или малки. Преди всичко сме много доволни от автомобила, надхвърли най-смелите ни очаквания.

Играта също минава над очакванията, честно казано. Хората, които слушат тази музика, са много солидарни и изключително приятни. Посрещат ни, радват ни се, идват сами да ни се обадят, да ни стиснат ръка, да ни пожелаят разни хубави неща. Ние пък с огромно удоволствие и рокаджийска обич гледаме да ги наградим.

Има ли хора, които, въпреки че играта е за забавление и наградите са готини,  реагират отрицателно на вашето присъствие, задето се мотаете в трафика, например?

Не, не. Ние по никакъв начин не увеличаваме трафика, просто сме една от колите в него, но гледаме да го направим по-приятно място за загуба на време. Заиграваме се, махаме си. Не всички слушат нашата музика, разбира се, но това не ни притеснява. Важното е готините хора да я слушат.

Има ли вече интересни и забавни случки от играта. Можеш ли да разкажеш някоя?

Понякога хората се изненадват, когато ни видят. Върви реклама по bTV, има билбордове навсякъде и изведнъж съзираш брандираната кола и се изненадваш, въпреки че би трябвало да го очакваш. В Бургас един наш слушател всъщност ни отвлече нас. Известен съфорумец, много приятен човек – нашите приятели са такива по принцип.

Дебнат ни. Дори са ни посрещали с плакати, направени собственоръчно. Готино е.

Когато не тече играта с Агент Z-Rock, водиш сутрешното (направо среднощно) предаване по Z-Rock – "Буги тайм". Как успяваш да функционираш толкова рано?

Всички ме питат кога спя и ще ти кажа: понякога. Хората очакват, че си лягам в 20:00 часа, но не е така. Лягам си към 1:00 часа, по-рядко към 2:00 часа. Ако се опитам да си легна по-рано, се наспивам за два часа и после става по-лошо.

Във форума на Z-Rock слушателите са луди по твоите лафове и те цитират. Случвало се е и пред мен да те цитират познати. Мислил си някога да направиш нещо с мъдростите, които са изтекли в ефира? Да ги издадеш в книга, например?

Някои от тях не са мои. Аз винаги, когато използвам цитат, казвам, че е цитат, но не винаги слушателите го казват, затова се страхувам, че някой може да си помисли, че се опитвам да си присвоявам лафове. Не е така.

Много хора се опитват да ме накарат да издам и стихосбирка, но не мисля, че това ми е работата. Нито съм писател, нито съм поет. Когато съвсем ми се наложи да запиша някое стихче, което ми се върти в главата, след това го унищожавам и запазвам само тези, които използвам като текстове за песни, защото това ми е работата.

Продължаваш ли да пишеш песни?

Пиша - за себе си, за други... срещу заплащане.

Тази година "Бараби блус бенд" навършва пълнолетие (24 май)? Планирате ли някакво по-специално събитие, с което ще го отбележите?

По всяка вероятност на 24 май никой от нас няма да пие нищо алкохолно, което си е истинско събитие.

Концерт?

Значи, нека ти обясня какво значи концерт. Концерт означава да сме на работа, както обикновено. А нека ти обясня и какво значи "коктейл” за музикантите. Това е едно нещо, на което ти свириш, свириш, свириш, свириш, докато се скършиш от свирене и като влезеш там, където е коктейла, има няколко големи маси, на които има няколко огромни продълговати чинии, в които има едно стръкче магданоз.

В края на 2009 г. излезе новината, че "Бараби Блус Бенд" са станали рекламни лица на американска компания за производство на машини и ръчни инструменти. Много ми е любопитно как се случи това?

Това е забавна история всъщност. Нямам право да казвам името на компанията. Те нямат представителство в България, но имат в Белград и понеже американският шеф идваше често в България и по едно време дори не пропускаше свирене на "Барабите”, му хрумна тази налудничава идея да използва музикална група като реклама. Направиха един календар с нас. Аз така и не получих екземпляр от него, но не ми е толкова важно да си гледам физиономията. За сметка на това намерихме един страхотен фотограф – Йордан Пачев, който си свърши работата убийствено. Нашата далавера, така да се каже, беше, че успяхме да запишем клип на едно парче – "Тъжен блус," и освен това да презапишем в студио самото парче и за нас останаха доста качествени снимки, които иначе не бихме могли да си позволим, чисто финансово.

Снимките наистина са хубави, но не съм гледала клипа, а предполагам, че не съм само аз. Не остана българска музикална телевизия, която да излъчва клипове на групи като "Барабите".

Засега само в интернет. Пишеш с български букви "Тъжен блус" в YouTube и гледаш.

Свирите ли някъде постоянно, където феновете могат да ви гледат?

Първо – аз не съм привърженик на това една група всяка седмица да свири на определено място. Ако съм майстор-готвач, сигурно бих искал всеки четвъртък да гостувам в някое заведение. Колко четвъртъка можеш да накараш хората, които посещават дадено заведение, да дойдат да гледат все тебе? 2-3. После? После вече ще може някой от тях да те сменя на сцената, защото си омръзнал и са ти научили всички номера.

На 4 март сме в "Рок театър”. Това ни е най-близкият проект.

На 14 март пък се прави един благотворителен концерт за паметник на Георги Минчев. Тази инициатива, разбира се, се подкрепя от Z-Rock и от "Бараби Блус Бенд".

Това означава ли, че тази година няма да има концерт "Цвете за Гошо"?

Не. Това е само с цел за набиране на средства за паметника, а "Цвете за Гошо" си продължава.

Преди време в телевизионно интервю питаха Ози Озбърн дали харесва Джъстин Бийбър и отговорът беше интересен. Искам и теб да те пробвам. Харесваш ли Джъстин Бийбър? Знаеш ли въобще кой е този изпълнител?

Засега нямам намерение да се женя, но ако реша да направя такова нещо, ще го имам предвид като кандидатка.

Значи все пак си чувал за него?

Е, как. То е неизбежно.

За щастие не всички млади изпълнители правят музиката, която Джъстин Бийбър прави. Има ли някой от младите, който те впечатлява?

Има, разбира се. През 2002 г. Ерик Стекел беше на 11 и издаде първия си концертен албум. Убийствен китарист. Естествено пее с детско гласче на 11 години, но през 2010-а издаде нов албум и звучи убийствено. Има и други млади хора, като говорим за блус.

В блуса има и други примери за изпълнители, които от малки хващат китарите. Аз се сещам за Джо Бонамаса или Джоан Шоу Тейлър, която дори скоро ще свири в София.

Да, Джони Ленг също издаде албум на 14 години за първи път, а пък Джо Бонамаса е работил 4 години с Би Би Кинг между 8-ата и 12-ата си година.

Все деца-чудо. Блусът се оказва привлекателен за младите изпълнители.

Важното е, че след това те не сменят стила и като възрастни мъже продължават в тази посока.