„Галъп“: Пет са сигурните формации в следващия парламент

През първата третина на предизборната кампания не се наблюдава съществено повишение в декларативната готовност за гласуване на предстоящите предсрочни парламентарни избори на 19 април 2026 г.

Близо 53% заявяват, че ще гласуват, спрямо 51%, регистрирани в предходното проучване преди началото на кампанията. Това сочат данните от национално представително проучване на социологическа агенция „Галъп интернешънъл болкан“, проведено в периода 20.03.2026 г.- 30.03.2026 г.

Изследването е проведено между 20 и 30 март 2026 година сред 820 пълнолетни граждани на България чрез стандартизирано персонално интервю тип face-to-face с регистрация на данни чрез таблети. Квотна извадка, формирана по признаците възраст, пол, образование и тип на населеното място. Проучването е национално представително за пълнолетното население на страната. Проучването възпроизвежда структурата на населението по следните демографски признаци: пол, възраст, образование, тип населено място. Максималната статистическа грешка е ±3,5% за 50% дял за основната извадка при 95% гаранционна вероятност.

Изследването е част от независимата изследователска програма на социологическа агенция „Галъп интернешънъл болкан“ и е финансирано със собствени средства Изследването е част от независимата изследователска програма на социологическа агенция „Галъп интернешънъл болкан“ и е финансирано със собствени средства на агенцията.

Пет са сигурните формации в следващия парламент. Регистрираните нива на подкрепа се отнасят за периода 20-30 март 2026 г., когато е извършено проучването, а не са прогноза за резултатите от предстоящите избори на 19 април 2026 г.

Данните сочат, че първа политическа сила с отчетлива преднина сред решилите за кого ще гласуват е „Прогресивна България“ - 27,7%. В сравнение с регистрираните 29,8% в проучването от февруари, се забелязва известен спад, но това все още не дава основания да се смята, че е налице устойчива тенденция. "По-скоро се проявява волатилността в електоралния ръст на тази формация, върху която влияе тяхната вяла предизборна кампания досега и късното обявяване на наименованието на коалицията", посочват от "Галъп".

Втора политическа сила, с 22,8% сред решилите за кого ще гласуват, са ГЕРБ-СДС, при които се забелязва известна предизборна мобилизация. В хода на кампанията ще стане ясно дали тази мобилизация е устойчива и дали ще може да скъси още дистанцията с първия.

На трето място сред решилите за кого ще гласуват са ПП-ДБ с 10,6%. Формацията продължава да търпи електорални щети от случая „Петрохан“, но запазва шансове да мобилизира протестен вот, който би повишил настоящия резултат.

На четвърта позиция сред решилите за кого ще гласуват е ДПС с 10,4%. В реална изборна ситуация тази формация традиционно показва капацитет за електорална мобилизация, което би могло да надгради това ниво на подкрепа. Петият сигурен участник в следващото Народно събрание е партия „Възраждане“, която през първата третина на кампанията регистрира леко повишаване на подкрепата- 6,3%.

Това се дължи преди всичко на по-ясното им позициониране спрямо „Прогресивна България”, което мотивира електоралното им ядро. Под 4-процентната изборна бариера и с различна степен на вероятност за влизане в парламента са няколко формации. „БСП-Обединена левица” регистрира 2,9% подкрепа, но при подходяща кампания и успешно разграничаване от „Прогресивна България“ има електорален резерв за преодоляване на изборната бариера.

В началото на кампанията получава видимост на електоралния терен и нов политически субект коалиция „Сияние“ с 2,9%, която в периода на проучването изпреварва ИТН- 2,8%, МЕЧ– 2,7%, „Величие“- 1,8%, АПС– 0,9%, „Синя България“- 0,9%.

Доверие в политическите лидери

Агенцията е провела допитване и относно доверието в политическите фигури. Президентът Илияна Йотова се ползва с най-високо доверие – 47,2%. Недоверието към нея е 26,7%.

Лидерът на „Прогресивна България“ Румен Радев се ползва с 43,8% доверие. Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов има 20,2% доверие, следван от служебния премиер Андрей Гюров с 18%. Бившият министър-председател Росен Желязков има 12,6% доверие, колкото има и председателят на Народното събрание Рая Назарян – 12,6%.

Снимка: Галъп

Снимка: Галъп

Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов има 11,3% доверие.

Според проучването на „Галъп“ Делян Пеевски се ползва с 10,1% доверие, Ивелин Михайлов – с 9,6%, председателят на БСП Крум Зарков – с 8,8%, Радостин Василев – с 8,5%, Асен Василев – с 8,3%, Николай Попов – с 8,3%, Ивайло Мирчев – със 7,5%, Слави Трифонов – с 6,5%, Божидар Божанов – с 6,3% и Атанас Атанасов – 4,9%.

Снимка: Галъп

Паспорт на изследването

Метод на регистрация на данните: Стандартизирано персонално интервю тип face-to-face с регистрация на данни чрез таблети (TAPI – Tablet-assisted personal interviewing).

Обем на извадката: 820 интервюта с пълнолетни граждани на България. Метод на формиране на извадката: Квотна извадка, формирана по признаците възраст, пол, образование и тип на населеното място.

Теренна дейност: 20 март 2026 г. - 30 март 2026 г.

Представителност: Национално представително за пълнолетното население на страната. Проучването възпроизвежда структурата на населението по следните демографски признаци: пол, възраст, образование, тип населено място. Максималната статистическа грешка е ±3,5% за 50% дял за основната извадка при 95% гаранционна вероятност.

Финансиране: Изследването е част от независимата изследователска програма на социологическа агенция „Галъп интернешънъл болкан“ и е финансирано със собствени средства на агенцията.