Проливните дъждове през последните седмици са нанесли непоправими щети на житната реколта. Браншовите организации предупредиха, че голяма част от хлебната пшеница вече е негодна за производство на хляб. По данни на зърно- и хлебопроизводителите, в някои райони на Добруджа качеството на пшеницата драстично се е влошило и зърното е годно единствено за фураж.

За да се използва за производството на хляб трябва да се вложат химикали или качествено вносно зърно. На добра житна реколта се радва обаче софийското село Кремиковци. След затварянето на завода, сега хората там се надяват не само на богат добив, но и на екологично чиста продукция.

Със създаването си през далечната 63-та година, Кремиковци дава начало на народната мечта за развитие на металургичната индустрия. И слага край на надеждите на местните за собствено производство на зърно и реколта.

Една година след като „Кремиковци” затвори врати, местните събират смелост да засеят големи територии пустеещи до момента земи - 1800 декара слънчоглед и 2200 декара хлебна пшеница.
Новите златни класове носят и нови надежди на кремичани. За възраждане на селското стопанство и по-висока цена на земите им. Възрастните жени от селото, помнят времето, когато като младите невести с децата си са прекарвали цели дни на полето.

Тази година местните се надяват да месят хубав бял хляб. „Днешните моми, дай им ресторантите и дискотеките. Тука е хлебу. От нивата се храним”, казва Маргарита Османова

Управата на Кремиковци уверява, че зърното не е опасно, въпреки че металургичният комбинат затвори врати едва преди година.

Разчита се на картите, които са направени преди възстановяването на земите. Там са дадени ограничения къде може да се сее и какво не може”, каза Ивайло Панев, кмет район Кремиковци.

Въпреки това, кметът обобщава, че за екологично чисто зърно в района ще може да се говори едва след 30-40 години.