На 27 декември 2003 година в 12.45 часа местно време, в Кербала започват три последователни и координирани нападения над коалиционните сили в района.

При атаката срещу българската база "Индия" загиват капитан Георги Качорин, старши сержант Иван Инджов, младши сержант Антон Петров и редник Свилен Киров. От раните си, ден по-късно, почина лейтенант Николай Саръев. След смъртта си петимата бяха повишени в звание.

Атаката с камиона-бомба успява почти да унищожи база "Индия" и предизвика вътрешна проверка на Министерството на отбраната, която установи, че първият контингент е заминал с недостатъчна подготовка. Впоследствие бяха променени методите на подготовка и екипировката на следващите контингенти.

Година след трагедията молитви за загиналите български рейнджъри в Кербала и молебени за здраве на сегашната ни мисия в Ирак бяха отслужени в цялата страна.

Бойни другари на офицерски кандидат Свилен Киров положиха цветя на гроба му в Добрич. Майката на рейнджъра - Мирка Кирова, съобщи пред журналисти, че за 7 март 2005 година е насрочено първото заседание в Софийския градски съд по делото, което тя е завела по Закона за отговорността на държавата. Тя е предявила граждански иск за смъртта на сина си за 300 000 лева.

Роднини, приятели и колеги от дивизията на загиналия в Кербала старши-лейтенант Николай Саръев се събраха на поклонението в родния му Крумовград. На панахидата присъстваха четирима бойни другари на Николай от първата ни мисия в Ирак. Те заявиха, че истината за трагедията в Кербала е различна от написаното и казаното в медиите и едва ли някога ще излезе наяве.

20 военнослужещи от първи батальон на 68 бригада на специалните сили - Пловдив, където е служил и загиналият в Кербала Антон Петров, застанаха на колене пред гроба му в Русе.

В София в памет на загиналите и за здраве и успех на четвъртия български батальон служиха свещеници в столичния храм "Св. Георги".

Министърът на отбраната Николай Свинаров заяви, че оцелелите при атаката в Кербала нямат психологически проблеми и дори много от тях отиват пак на мисии.

Психологът на първия контингент заяви за Би Ти Ви, че трябва да има програма за психологично осигуряване на армията, която да обхваща всички рейнджъри и техните семейства - преди, по време и след мисията в Ирак.

Капитан Ивайло Алексиев е един от оцелелите след атаката в база "Индия". Спасява го каската, по която още личат следите от два шрапнела. Той е единственият военен психолог, успял да изследва на място реакциите на рейнджърите след атаката.
Според него, появилият се у някои бойци травматичен стрес е резултат от разрушаването на илюзите за безсмъртие, справедливост и на идеята че светът е устроен просто. Непосредствено след атаката е имало както реакции на паника - викове, така и състояния на ступор.

"Намерих, че много хора, относително много, които бяха в ступорен характер, в така наречената поза на ембриона. Бяха замръзнали без да могат да помръднат. Това е нормална реакция. Не трябва да приемаме, че е слабост. На всеки може да се случи", обясни кап. Алексиев.

Той разказва, че заради многото засегнати, той е препоръчал рейнджърите да не остава сами, да се движат по тройки и непрекъснато да си говорят.

"По този начин успяха да релаксират това да не излезе навън, това, че може би веднъж се е случвало, някой да каже искам да изляза и да убивам. Това не означава, че той го е направил, и аз мисля, че по категоричен начин показах, че тези хора са силни, защото казаха имам проблем мога ли да говоря", посочи психологът.

Някои от участниците в мисията са споделили пред психолога след завръщането си в България, че прибирането у дома е по-тежко от военните премеждия, защото няма кой да ги разбере. Фактът, че въпреки трагедията 70 души от първия контингент отново са в Ирак, капитан Алексиев обяснява така: "Намират една организираност, която им доставя удоволствие, една позната среда, в която могат да действат. Преценили са в една или друга степен плюсовете и минусите и казват - аз мога да го направя - аз съм добър и го правя."