Мощите на Варвара почиват в Киев, а една малка частица от тях се намира в софийската църква "Свето Преображение".
Името Варвара носи и едно бургаско село. Наименованието обаче не е на великомъченца Варвара, а тръгва от 19 век, когато хиляди българи от пограничнитетурски райони се заселват в селото. Според преданията хората са се движели "на връви" - един след друг. От там е дошло и името на селището - Варвара.
Днес в село Варвара живеят едва 500 души. Повечето разчитат основно на летния туристически сезон,за да се препитават. Един от тях е 60- годишният бивш моряк бай Милчо. През лятото дава стаи от къщата си под наем, а през студените месеци се отдава изцяло на хобито си - дялането и рисуването върху камък.
Произведенията на бай Милчо са не само в дома му, но и на самия морски бряг - върху скалите. Там той обича да работи през зимата, когато наоколо е тихо и пусто.
Каменните скулптури на бай Милчо са пръснати по целия бряг на Варвара. Те са единствените които оживяват пустия плаж на черноморското село през зимата.
