Убийството на Степан Рибаков, както и на семейство Добревски, за чиято смърт отговорни са децата им, са само част от случаите, разплетени с помощта на изследване с детектор на лъжата в Института по психология на МВР. За сега, обаче изследването се използва предимно, за да подпомага разследването, но не винаги се приема като доказателство в съда.
"Прилага се на оперативно ниво. Много ни помага на нас и бихме искали да го вкараме в съдебния процес", каза ген. Бойко Борисов, главен секретар на МВР.
"Различните съдилища действат по различен начин - допускат - не допускат. Добре би било да е регламентирано", препоръча Нели Куцкова, председател на Съюза на съдиите в България.
Криминалният психолог Росен Йорданов е в екипа на Института по психология на МВР, който от 6 години прави психологически профили на престъпници и изследвания с детектора на лъжата.
Понякога съдът приема експертизите и заключенията им под формата на психологическа експертиза, понякога не.
"Когато се стигне някога до съществена информация, поради разни процесуални пречки и т.н може да се стигне до пропиляване на тази информация и някои хора остават ненаказани", казва Росен Йорданов, криминален психолог.
"Човек може ли да откаже да се подложи на детектор?"
"Разбира се, това изследване насила не може да се проведе."
"Вашата малка тайна, с която карате хората да сядат по желание?"
"Нашата сила е словото. Ти не можеш да накараш някого, да го убедиш да си признае, ако не си готов да понесеш това, което той ще ти каже.
Има хора, които няма да ги забравя - впечатлили са ме със своята скрита патология, със своята хладност и липса на емоция."
"Имате ли отговор кое прави хората лоши?"
"Трябва да цитирам Фройд. Той е казал - човек и в доброто и в лошото може повече, от колкото си мисли. И в най-ярките икономически интереси изплува това дали човек ще запази достойнството си, властовите си позиции или любовта си. Това е."
