Държавният глава изрази безпокойството си от състоянието на здравеопазването в България.
Според него има много пропуски в системата на здравното осигуряване.

"Смятам, че строгостта на закона следва да се прилага, но още на входа на системата, тоест при плащането на вноските, а не при ползването на медицинска помощ, когато дълговете са натрупани и когато може да се застраши животът и здравето на хората", заяви държавният глава.

Георги Първанов би подкрепил подготовката и приемането с обществен консенсус на нова стратегия и законодателство, на базата на които да се подобри системата на здраеопазването. Според Първанов проблемите на българина не се дължат на реформата, а на сгрешения модел, начина и темпа на нейното стартиране. Той смята, че има отсъствие на политическа воля за осъществяването на належащите пробеми:

"Кой и защо не иска да поеме отговорността и на какво основание образно казано изкачи изпълнителите на медицинска помощ, лекарите на гребена на човешкото недоволство, като ги натовари с неприсъщи и конфликтни дейности, да нарушават да не дава господ дадената клетва, да връщат хората."

"Касата спазва законите и като такава и тя получавйки информация от НОИ, както виждате удрям на болното място, информира лекарите от първичната помощ, общопрактикуващите, за това кои здравноосигурени лица са с нарушени права и кои не са. Ако се предложи друг начин от всички участници в зравния процес, ние сме съгласни но това за сега е единственият начин при тази законова база", заяви Иван Букарев, директор на НЗОК.


Министърът на здравеопазването Славчо Богоев каза, че е необходимо да се организира обществен дебат за усъвършенстване на действащия в момента модел на здравеопазването.

"Да се преразгледат фундаментални въпроси, които бяха преди пет години идеологически поставени, като същностни за здравната реформа, да се деполитизира подходът и да се върви напред не чрез революционна смяна на модела, не чрез революционни действия, а чрез еволюционно осъвършестване на действащия в момента модел", каза здравният министър.

На форума стана ясно, че здравните вноски ще се увеличават постепенно, като през 2006 година ще достигнат 8 процента.

В областта на болничната помощ, основният проблем пред здравната реформа, са клиничните пътеки. Те са инструмент за гарантиране на качество и не може да се използват, като инструмент за заплащане, каза министърът на здравеопазването - Слачво Богоев.

Според лекарите в Института за бърза медицинска помощ "Пирогов" не са настъпили съществени промени към подобрение в следствие на здравната реформа.

"Досега здравната реформа засягаше предимно доболничната помощ, в болниците нещата все още не са стартирали, отделни клиники, отделения вероятно пряват изключения, но като че ли болниците очакват финансирането им да мине на едно място, да бъде към НЗОК", каза доц. д-р Валентин Мушеков - началник отделение по диализа към "Пирогов".  

Називисимо от здравноосигурителния статус няма върнат пациент от "Пирогов", независимо дали е за бърза помощ или домашен лекар. В отделение по диализа, всички са с равни права, каза доцент Мушеков:

"Има други институции които би трябвало да се интересуват, той плащал ли си е осигуровките, защо не ги е плащал , как могат да се запълнят тези празноти, това нас не ни касае, ние имаме пацинети и трябва да ги лекуваме с това, което има."

Един от пациентите на отленеието по диализа в "Пирогов" е Михаил Михайлов. На 16 октомври му е трансплантиран бъбрек.

"Бях на диализа четири години, и не очаквах да се случи, не вярвах че мога да преживея това, но една вечер ми се обадиха и казаха тръгвай", разказва Михайлов.

Михаил е на 57 години, пенсионер. Преди операцията е ходел на хемодиализи през ден. Сега се чувства добре и се моли за другите, които имат неговата съдба:

"Да имат това щастие, което на мен ми се случи, аз просто нямам думи, не мога да повярвам как стана така."

Докторите в центърна по диализа се надяват да помогнат и на други хора.

"Очаквам действиетлно Здравната каса да финансира отделни заболявания като клинични пътеки, за съжаланеие сега не се покриват напълно, тези клинични пътеки не покриват разходите за лечение", каза д-р Мушеков.