
10-годишната Рада Коцева идва тук всяка събота. Тя е част от програмата за религиозна и обществена подкрепа на лишените от свобода. Не крие, че баща й е в затвора:
"Обвиниха го за кражба, защото той возеше на другите гумите. И само него го обвиниха. И сега е сам. Наказан. Идваше си поне някой път, но сега не си е идвал."
Тя е научила, че това е лошо, но не мисли, че по нещо се отличава от другите деца и това я прави по-различна.
"Аз нищо лошо не съм направила. Той се събира с най-различни хора и той си е избрал това", казва Рада.
"Децата правят разлика между доброто и злото още когато са съвсем малки. Но, в този случай е много трудно да се обясни на едно дете кое е злото и кое е доброто", казва отец Сионий, ректор на Духовната семинария.
Малката Рада е убедена, че вече го е разбрала:
"Идвам, за да намеря хората, които имат доверие на мен и аз на тях."
"Тези деца трябва да бъдат оставени, и така и правим, да имат свобода, да си играят, да усетят, че сами могат да избират", казва отец Сионий.
Рада си спомня, че когато идва тук за първи път е била в първи клас. Сега вече е в трети. И всеки път има какво да разказва на съучениците си:
"Учат ме на най-различни неща. Както аз не можех да рисувам, но една какичка - сега я няма тука, но тя ме научи да рисувам."
За довиждане, обеща да нарисува най-хубавата си картина за мама.