Това стана ясно от приключилата днес мисия на Фонда у нас.
МВФ остана на позицията, че планираното от кабинета увеличение от 120 на 150 лева на минималната работна заплата от догодина трябва да бъде разсрочено във времето, за да се запази конкурентноспособността и да се стимулира увеличаване на заетостта. Финансовият министър Милен Велчев припомни, че при предишната мисия е договорено почти 400 милиона лева от преизпълнението на приходите да отидат за увеличение на планираните разходи в бюджетния сектор.
"Ние разполагаме с определена сума, която представлява спестяванията от вече планираните бюджетни разходи - както икономии на лихвени разходи, така и планирано финансиране, което няма да се реализира в капиталови разходи и други", посочи министър Велчев.
От Фонда определиха като благоприятно цялостното макроикономическо развитие, но не отчетоха намаление на външните рискове.
"Втората половина на годината очакваме спад в темпа на икономическия растеж в резултат на повишените цени на петрола. Очакваме да падне на 5,3 на сто. Да края на годината прогнозираме, че инфлацията ще е 4,3 на сто, което продължава да е висока стойност", каза ръководителят на мисията на МВФ у нас Ханс Фликеншийлд.
"Ние сме леко по-оптимистични от Фонда и ако няма някакви прекомерни харчове, в края на годината, по линия на правителството, очакваме дори по-ниска инфлация, независимо от цените на международните петролни пазари", обяви Иван Искров, управител на БНБ.
Разговорите ще продължат по време на годишните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон през октомври. Официалната оценка на изпълнението на програмата ще бъде дадена в началото на декември.
