Картините на Майстора разказват за Шишковци, за красотата и цветовете му. Днес хората, които Майстора е рисувал, разказват за него, за добротата и всеодайността му
Идвайки си от САЩ в Шишковци Майстора казал, ако има рай на земята, това е Кюстендилският край с център Шишковци.
94-годишната баба Рилка с умиление си спомня за срещите с Майстора и как я е рисувал. "Добър човек беше", разказва тя
"Види някое дете и веднага, бръкне у джебовете, дава бонбони, чоколад, много ги обичаше децата", спомня си баба Рилка.
Кремена Давидкова се родила в съседната на Майстора къща. Той обичал да я рисува още от дете. В много от картините с деца се вижда тя. Тя и Момичето с гергините и Момичето с маковете.
"Той сега е известен, тогава не беше, така си ходеше между хората, не изглеждаше велик, а обикновен, викахме му Рисувача", разказва Кремена.
Тя си припомни за всеотдайността и скромността на големия художник: "Той едва си изкарваше прехраната. Беше беден, но културен човек, искаше на всеки да помогне, себе си раздаваше - с това сме го запомнили."
Момичето с гергините пази спомена от своето детство в думите на Майстора:
"Той просто обичаше тази земя, като ходеше по други държави, там нали продаваше картини, ходеше, където ходеше, но се връщаше и казваше - от дома по-хубаво няма, да знаеш, това е раят на земята."
