Венелина Казанджиева е една от майките, които не са послушали лекарите и въпреки всичко успяват да се грижат за дете с увреждане вкъщи. Синът Георги са ражда със синдром на Даун. Още, когато са се появили съмнения, че ще е така са посъветвали Венелина и съпруга й да го изоставят.
„От това, което ми обясняват излиза, че това дете има единственото право да бъде изоставено и почнаха да ми обясняват колко трудно ще се гледа и колко страшно ще бъде. А аз им обясних, че той ми е трето дете и няма дете на света, което да се гледа лесно”, каза Венелина Казанджиева.
Венелина смята, че един от големите проблеми пред хората с увреждания и техните семейства е, че и малкото помощ, която държава дава не е съобразена с нуждите на конкретния човек. Точно това е в основата на ранната интервенция.
„Част от услугата ранна интервенция е ранното идентифициране и диагностика. Веднага след това родителите имат нужда от подкрепа, от подкрепата на специалистите в този труден момент”, каза Соня Владимирова, Асоциация за лица с интелектуални затруднения.
„Правителството, социалните, здравните и образователните служби трябва да подпомагат семействата и да им помагат тяхното дете да стане пълноправен член на обществото, а не да им се дават идеи за изоставяне, само защото детето има увреждане по рождение”, каза Стивън Кийли - психолог, Ирландия.
Въпреки всичко синът на Венелина – Георги, е учил в общообразователно училище, тренира плуване, пътува със семейството си, ходи на изложби.
„Това, което аз смятах, че най-трудно ще се промени - мисленето на хората това се оказа в един момент по-лесно, а бюрократизмът и инерцията в тая бюрократична машина се оказва нашият по-голям проблем”, споделя Венелина.
