
Екип на Би Ти Ви посети една от общините, където и тогава, и сега живеят предимно български турци - Черноочене.
15 години по-късно първата реакция на хората от Черноочене е - мина толкова време, защо да се връщаме пак назад.
Халибрам е един от тези, които през лятото на 1989 г. се изселват заедно с цялото си семейство.
Халибрам Фидаетов обясни, че са напуснали България, защото са се страхували.
"И тогава ние се плашехме, понеже и войска се върти, и човек направо демобилизирва се, не иска да живее, и това е много голям шанс да напуснеш - всичко оставяш тука, заминаваш и се радваш отгоре", добави Халибрам.
Синовете и внуците му живеят и работят в Истанбул, подредили са си живота. Дядото обаче всяко лято се връща в Черноочене.
"Тоя въздух, тая среда, в която съм роден, в Истанбул не мога да намеря. Виждаш навсякъде - хубаво така, приятна атмосфера, тука все приятели, сядаме, пием си ракията, приказваме и затова идвам в България", каза Халибрам.
В Черноочене си е и един от първите изселници от общината - Федает Мехмед. През 1989 той, жена му и двете им деца са заставени да напуснат България. Преди това Федает е прекарал 11 месеца от живота си в Белене - арестуват го по подозрение, че има пръст в подпалването на училището в село Патица и на партийния комитет в Черноочене.
"Огорчение, разбира се, има. Сега, да останеш горе-долу 1 година, и от тая 1 година 11 месеца и 20 дена - 126 дена да бъдеше следствен... Да не виждаш слънце, 130 дена на на електрическо осветление и всеки ден да те викат - часът не се знае, от следователи. Дразнително е", каза Федает Мехмед.
В Турция той и семейството му изкарват 3 месеца при роднини и се връщат.
"Никогаш не съм искал да се изселя, никогаш. Камъкът си тежи на мястото. Просто съм обвързан аз там, където съм израстнал. Друго си е родното място - там, където си израстнал. Не ми се вярва - всички може да са много добре материално, но според мен 90 процента от тези хора още сънуват, откъдето са заминали", смята Федает.