Това е поетът, който през целия си живот възпяваше морето. "Приятелю, не вярвай, че морето е измислица. Морето съществува и достатъчна е вярата ти в някакво приятелство, за да израсне бавно пред очите ти."
"Нашето приятелство, много малко са приятелствата, през които не минава нито една сянка, такъв човек беше той, човек без сянка", казва Любомир Левчев.
Христо Фотев ни напусна преди две години. Днес на седемдесеттата му годишнина, негови приятели се събраха, но не за да му правят помен, а за да му честитят 70-ия рожден ден. И като подарък му изпратиха думите си.
“Фактът, че аз научавам, че той си е отишъл и аз съм го изпратил, някакво земно тяло за мен не е никаква раздяла с него. Тъй като аз и без това не съм го срещал и през цялото време мога да си представя, че той е седнал по турски някъде на пясъка и гледа морето”, казва Антон Дончев.
"Морето само живите обича, а мъртните изхвърля на брега. Едно момиче, ах едно момиче, морето не изхвърли на брега. Остана само кърпата позната да се прелива с белите вълни. Момичето обичаше моряка, моряка всички хубави жени. Остана само кърпата с червени и лилави ресни като преди. Ний плакахме безшумни и смутени и скочихме в студените води. До дъно преобърнахме морето със пръсти, посинели от тъга, да търсиме момичето, което морето не изхвърли на брега."
