Русия гори. Пакистан се дави. Полша, Германия и Унгария плуват. 2010 г. е поредната година на природните катаклизми. Климатът се променя, а с него се променя и светът, който познаваме. Какво ще се случи в България в дългосрочен план? И много или малко са два градуса?
„Средната годишна температура е с два градуса по-висока, а топлинните вълни през 2050 г. бъдат с увеличена честота. Това означава проблем за човешкото здраве, възможност от инфарктни, топлинни удари - нещо, което не е за подценяване", каза доц. Веселин Александров, НИМХ.
От края на 70-те години у нас се наблюдава затопляне. Зимите са по-меки. В 18 от последните 21 години има положителни аномалии на средногодишната температура на въздуха - през миналата година средногодишната температура беше с 1.2 градуса над климатичната норма.
„За реколтите важното е кога настъпва затоплянето, кога са последните мразове и как са разпределени валежите. Всъщност, цялата тънкост е, че въпросът не е дали валежите са намалели или са се увеличили или че температурата се е вдигнала с два градуса. Въпросът е - те да са повишени тогава, когато е необходимо на растенията", каза доц. д-р Валери Спиридонов,
А гаранция затова няма. В последните години проблемите с реколтите в различни точки на света стават все по-сериозни. Изследванията на БАН показват, че проливните дъждове зачестяват и то тогава, когато това не е нужно на растенията, гръмотевичните бури и градушките се проявяват в нетипични месеци.
„Конкретен пример - това, което се случи сега през юли, който е най-водният месец - 300% над нормата на дъждове. И виждате какво стана с реколтата в Добрич. Още по-големи са щетите в Румъния и Унгария", каза доц. Спиридонов.
До 2050 година ще имаме с 20 дни по-дълго лято, по-къса зима, по-малко вятър и по-малко дъжд. Затова учените са убедени, че дългосрочно, икономиката трябва да е готова да се промени с оглед на времето. А колкото до прогнозата за времето - тя ще става все по-важна в живота ни.
