"Вятър по земята не повтаря, всеки автор е вселена. Имам мъничка държава, на духа монетите са в нея." С тях разплащам данък стародавен, моят двор монетен звонк е, пее!
Издадох първа стихосбирка, издадох втора, издавам трета, тая година ще издам и четвърта", посочи пенсионерът Теодор Лирков.
Фамилията си обяснява с това, че дядо му свирил на лира. С такъв дядо и с такава фамилия какво по естествено от това да усещаш звука с всяка фибра на тялото си.

"По време на пируетите ми идват много идеи, идеи, които след това ги развивам и осъществявам, доколкото мога", споделя Теодор.

Той е на 73 години. Открива, че пируетите го вдъхновяват, на 12 април 1961 година.

"Още когато се появи подвигът на Гагарин, аз си поставих за задача да бъда първият поет, който лети в космоса. Нямах камери за въртене, но имах воля. Отначало правех по-малко, защото човек, нали, се страхува да не загуби разсъдък, но след това увеличавах, увеличавах и мога до толкова, до колкото искам", обясни Теодор.

Той кандидатства за Книгата с рекордите на Гинес с упражнение 400 пируета за 15 минути.