Бившата дискотека в едно гоцеделчевско село е превърната в работилница за тъпани. От година в Дъбница действа проектът "Нов живот за старата традиция в долината на Места".
"Тука си е монотонно, животът си тече и от нас зависи дали ще си прекараме хубаво или ще си го оставим така", казва Тодор Дапев, 27-годишен.
Десетината ентусиасти от Дъбница прекарват часове наред във влажното, мразовито подземие. Докато напипат тънкостите на почти забравения занаят са минали месеци. Сега вече са експерти.
"Дъската се оставя да кисне във вода, след което се оставя да изсъхне малко и по самото чукане се разбира дъската кога е готова за обработка. След това се пуска на машината", разказва 25-годишният Венелин Дапев.
Машината са си я сглобили сами.
След като добие формата на кръг, дъската се оставя да изсъхне и тялото на тъпана или както му казват майсторите "къснака" е готов.
"Събираме, позаковаваме, залепваме дъските и преминаваме на кожите - там е най-голямата борба", разказват мъжете.
Баш майсторът, чиято дума е закон за тъпанджиите, е Абидин. Бил е тъпана над 30 години и както сам разправя няма сватба в региона, която да е минала без него.
"За да вземеш един тъпан да направиш, трябва да различаваш от кожи, да знаеш коя кожа може да стане, то всяка една не става за тъпан", обяснява тънкостите на занаята Абидин Асанов.
Кожата се кисне в топла вода по няколко дни, за да омекне. След това трябва да се оскубе, или както казва Абидин, да се "омъкне":
"А трудно се мъкне, много, за да взема да се занимавам с една кожа, цял ден ще трябва и то пръстите просто не можеш да ги почувстваш, че са твои."
След това кожата се изрязва по къснака и се изпъва върху обръч от лескова пръчка. После се напасва на къснака.
След като кожите се пристегнат към къснака, тъпанът е готов, и както казва Абидин, остава само да го чуеш, за да знаеш дали ще си паснете.
