Тази година българите са работили четири месеца и три дни, за да си платят данъците и осигуровките. Всеки един изкаран лев от утре остава само и единствено за посрещане разходите, за удоволствия и ако остане - за спестяване. Данните са на независимия Институт за пазарна икономика.
По този показател най-добре са данъкоплатците в Кипър.
Заради по-ниските налози и осигуровки, гражданите там работят до 13 март, за да се издължат на хазната, а българите - до 4 май. Преди нас са също Малта и Ирландия. Но гражданите в другите европейски страни са много по-зле от нас. Например в Белгия един работник спира да работи за хазната чак на 3 август, което прави малко повече от седем месеца. Най-зле е в Унгария - там хората работят за хазната до 6 август.
Тенденцията е да работим за държавата все по-малко.
През 2008 година така наречения "Ден на свободата от правителството" е настъпил у нас на 23 май, през 2009 - на 13 май, а миналата година - 7 май. Икономистите обаче подчертават, че държавата уж изземва по-малко от домакинствата и бизнеса, но всъщност пак харчи както преди.
За сметка обаче на натрупани резерви и нови дългове, които тепърва ще трябва да се плащат.
Когато държавата е в криза, приходите в бюджета са под очакваното. Тогава правителството емитира дълг, който ние всички рано или късно ще платим и за него ще работим по още няколко дни. Ако сега празнуваме на 4 май, то поне още десетина дни ще ни трябват, за да запълним и дефицита. Но това ще е в някоя следваща година.
Оказва се, че дори и да не плащате осигуровки и 10-те процента плосък данък върху цялата си заплата, вие пак цял един месец работите само за 20-те процента ДДС, които държавата си е начислила върху цената на всяка една стока от магазина или услуга.
Предвидените приходи в хазната са общо 26 милиарда лева.
Това число струва на всеки един българин 124 дни здрав труд.
И още един неприятен факт - това, което държавата планира да вземе от населението, за да попълни бюджета, е повече от 60 процента от разходите на домакинствата за миналата година. Това значи, че държавата ще похарчи повече, отклокото харчи едно средно домакинство.